— Ще е още по-лошо, ако Молино успее да я хване — каза Грейди. — А какво знаеш за онзи братовчед? Дали Молино би го използвал, за да стигне до нея?
— Той преживява трудни времена. Марк Олтмън е бил агент на МОСАД, израелските тайни служби, преди да се пенсионира. — Поклати глава с нескрита горчивина. — И съм сигурен, че е научил Рената на много неща, на които книгите не биха могли да я научат. Тя е смъртоносен малък скорпион.
— Мисля, че може би тези уроци са били най-ценните, които е научила. Баща й евреин ли е бил?
— Да. Баба и дядо й са били в концентрационен лагер в Аушвиц, но по-голямата част от семейството емигрирали в Израел след войната. Той останал в Мюнхен, но бил близък с останалите членове на фамилията, които живеели в Израел.
— Някаква семейна връзка с Едмънд Гилъм?
— Не, доколкото знам. Нямах време да направя по-задълбочени проучвания. — Погледът му отново се спря на двете жени. — Обаче Мегън може да го направи вместо мен.
— Не разчитай много на това. Досега, както ми се струва, говори само Мегън. — Но още докато произнасяше тези думи, Мегън и Рената се изправиха и тръгнаха по пътеката към тях. — Е, поне скорпионът не тича в обратната посока.
Обаче забеляза, че израженията и на двете жени издават предпазливост. Не бяха нито враждебни, нито изразяваха дружелюбност, само предпазливост.
— Тя няма да ни даде Книгата — каза Мегън. — Но е достатъчно любезна да ни позволи да се опитаме да спасим врата й.
— Аз и сама мога да внимавам за живота си — възрази Рената. — Но тя каза, че се опитвате да заловите Молино, а аз не мога да сторя това сама. — Втренчи поглед в Грейди. — Искам Молино мъртъв. Той трябва да умре. Ще помогна с всичко, което мога да сторя. Но ако реша, че Книгата е застрашена по някакъв начин, ще се откажа и ще се скрия.
— А ще останеш ли в хотела, където ще можем да те държим под око? — запита Харли.
Рената поклати глава.
— Не, но ще държим връзка.
— Имаш ли приятели, у които можеш да отседнеш?
— Шегуваш ли се? — Тя поклати глава. — Ако отседна при тях, няма да съм им искрен приятел. Едмънд ми каза преди години, че ще стана Пазител на Книгата, ако нещо се обърка при него. Той ме наблюдава още от дете. Отсядаше у нас при всяко свое идване в Мюнхен, а за мен това беше като да имам по-голям брат. Отначало мислех, че само е наш приятел — мой и на Марк — но после той ми каза, че аз ще бъда следващият Пазител. Каза, че съм идеалният избор. Нямах семейство, ако се изключи Марк, а той не представляваше никаква опасност за семейството. Бях така погълната от ученето си, че нямах време да си създам много приятели. След като той ми каза, че ще съм следващият Пазител, аз се отказах и от малкото приятели, които имах. — Извърна се. — Не се тревожи, дълго време се подготвям за това. Ще ти се обадя утре, след като се установя някъде. — Не изчака отговор, а тръгна към изхода на парка.
— По дяволите! — изруга тихо Мегън, когато Рената изчезна от погледа й. — Отказала се е от приятелите си само защото е знаела, че ще се наложи да поеме отговорността за Книгата? Не би могла да постъпи по-незряло.
— Гилъм сякаш е промил мозъка й — каза Харли.
Мегън се обърна рязко към него.
— Не е. Не би го направил. Той беше много загрижен за нея. Знам, че е било така.
— Добре. Добре. — Вдигна ръка сякаш да се защити. — Просто направих забележка.
— Тя, изглежда, иска да защити Книгата толкова, колкото и той. А за него сигурно е било трудно да реши да я постави в опасност. — Мегън тръгна към изхода на парка. — Очевидно целият техен свят се е въртял около тази проклета Книга.
— И все още се върти — каза Грейди и я последва. — А нашият свят започва да става огледален образ на техния. Идваш ли, Харли?
— Още не. Ще дам на Рената още няколко минути, после ще тръгна след нея.
— Какво?
— Сложих предавател в сакото й. — Извади миниатюрен приемник от джоба си. — Първоначално мислех да го използвам в апартамента й, но не искам тя да ни избяга. Нямам й доверие.
— Употребих доста време в опити да я убедя, че с нас е в безопасност, че сме нейни приятели — каза Мегън. — Няма да съм доволна от теб, ако тя открие предавателя и се ядоса.
— Ще ти хареса още по-малко, ако тя реши да избяга и ние не знаем къде е. — Харли също тръгна към изхода. — Имай ми доверие. Ще бъда изключително внимателен.
Рената отвори клетъчния си телефон веднага щом влезе в колата. След няколко секунди се свърза с Марк в Берлин.
— Наложи се да убия човек тази вечер. Молино знае, че Книгата е у мен. Мегън Блеър е по петите ми и вероятно това ме е издало. Трябва да бягам.
Читать дальше