Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— А ти откъде знаеш това? — Спомни си нещо друго. — И откъде знаеше как изглеждам?

— Записано е в Книгата.

— Какво?

— В Книгата има и снимки. Майка ти е била открита и документирана, когато е била в тийнейджърските си години. След това държахме под око и двете ви, но ти се изплъзна, когато беше на петнайсет. Отне ни дълго време, но Едмънд най-после успя да те намери — тогава ти беше втора година студентка в медицинския университет.

— Едмънд…

— Едмънд Гилъм. — Мълча няколко секунди. — Вече не е жив.

Гласът на Рената беше спокоен, но в думите й имаше толкова болка. Мегън беше разтърсена до дън душа. Искаше да я докосне, да я утеши, но щеше да е все едно да се опиташ да успокоиш вълчица.

— Да, той умря в онзи фургон в Рим. Беше много смел.

— Беше глупак. Казах му, че трябва да бяга. — Пое си дълбоко дъх, дишаше накъсано, на пресекулки. — Както ще направя аз.

— Прекалено много хора са се опитали да избягат от Молино.

— Нима мислиш, че не искам да остана и да се опитам да заловя този кучи син? Не мога. Не и сега.

— Защото Книгата е у теб — каза Грейди.

— Не съм казала това.

— Не си, но е вярно — каза Мегън. — Знаем го от Едмънд.

Рената замръзна.

— Лъжеш. Едмънд никога, на никого, не би издал тайната. По-скоро би умрял.

Мегън кимна.

— Права си. Той наистина умря, за да не каже на никого. — Добави тихо: — Но докато умираше, се молеше за теб, Рената.

Рената я гледа дълго, втренчено.

— О, по дяволите! — Завъртя се рязко на пети. — Хайде да повървим малко, Мегън.

— Предполагам, че двамата с Грейди не сме поканени? — каза Харли. — Останете на пътеката, за да ви виждаме.

Рената не отговори и Мегън трябваше да побърза, за да се изравни с нея. Рената беше пъхнала ръце дълбоко в джобовете си, гледаше право напред. Не проговори няколко минути, а когато го направи, гласът й вече не беше спокоен.

— Ти си Слушател?

— Да.

— В Книгата пишеше, че вероятно ще се превърнеш в такава, но не бяхме сигурни. — Тя премигваше бързо, за да не потекат сълзите по бузите й. — Едмънд дори се обзаложи с мен, че вече си развила този талант. — Тя преглътна. — Казах му, че е луд и че ако досега не си показала признаци, то ще е, защото талантът е прескочил едно поколение.

— Иска ми се да беше така.

Рената кимна рязко.

— Но тогава нямаше да можеш да ми разкажеш за Едмънд, нали? Кога се случи това?

— Преди три дни. В онзи фургон в покрайнините на Париж.

Рената отново замълча.

— Беше ли… много лошо за него?

Мегън за нищо на света не би я излъгала.

— Беше ужасно.

— Мили боже! — Спря да върви и затвори очи. — Знаех го. Но трябваше да го чуя.

— Той беше много смел и беше твърдо решен никой друг да не пострада заради Молино.

— Той беше такъв глупак! Беше се съгласил с мен, че дори да има най-малкото подозрение, че някой го преследва, трябва да бяга. Но не го направи. Когато дойде да ме види преди три месеца, каза, че това е само чувство и не може да види ясно бъдещето. И дори се засмя над думите си.

— Но се е чувствал достатъчно неспокоен да ти даде Книгата.

— Да.

— Ще ми я дадеш ли? Обещавам да не попадне в ръцете на Молино.

Рената я гледа дълго и втренчено, силно изненадана.

— Не, по дяволите. Едмънд умря заради нея, даде ми я да я пазя. Никога няма да я предам. — Гласът й вибрираше от решителност и страст. — Ти за коя се мислиш? Не знаеш нищо.

— Опитвам се да се уча, Рената. Научи ме.

— Нямам време. Просто стой далеч от мен. Ти си лоша новина.

— Не мога да стоя далеч от теб. Трябва да заловя Молино, а той иска Книгата. Грейди казва, че Молино винаги стои в сенките, крие се, трябва да го примами да се покаже. Възможно е Книгата да е единственият начин да го спрем.

— Тогава ще е по-добре да намериш друг начин. Няма да рискувам Книгата.

— Няма да има никакъв риск. Никога няма да позволим…

— Не! — каза рязко Рената. — Откажи се.

Мегън поклати глава.

— Добре, недей ни предава Книгата. Но не бягай от нас. Ние ще те защитим. Господ ни е свидетел, не искаме нищо да ти се случи.

Рената изкриви устни.

— Защото се страхуваш, че тогава никога няма да намерите Книгата.

Мегън внезапно беше завладяна от гняв.

— Върви по дяволите! Не можеш да повярваш, че не искам смъртта ти? Едмънд със сигурност се е интересувал от съдбата си. Молеше се за теб. Накара и мен да изпитвам добри чувства към теб. Те го измъчваха, сториха му ужасни неща, а после го убиха. Няма да позволя нищо друго да му бъде отнето. Той искаше ти да живееш и, за бога, ти ще живееш! Ако бягаш, аз ще те следвам. Ако се криеш, ще те намеря.