Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

Рената я гледаше изненадана.

— Не исках да кажа, че… Е, може би точно това исках да кажа. — Вирна предизвикателно брадичка. — Но имам причина да се съмнявам в теб. За мен ти си непозната.

— С изключение на онова, което си прочела в Книгата.

— Там нямаше много. Едмънд не успя да ти направи подробен профил. Защото ние сме прекалено много.

— Тогава аз ще запълня празнините. Защото трябва да ме познаваш. Трябва да ми имаш доверие. — Тръгна отново. — Няма да позволя нещата между нас да стоят по различен начин. Не искам да изпаднеш в паника и да избягаш от мен, не искам да имаш и най-малкото подозрение. Какво знаеш за Нийл Грейди?

— Знам, че се опитва да намери членовете на семейството, и то от доста време. Бил е в ЦРУ, има талант. Едмънд мислеше, че е добра идея да се свържем с него, преди той да ни е открил. Мислеше, че може да разговаря с Грейди. Хареса му онова, което научи за него.

— Но не го е направил.

Тя сви рамене.

— Ние сме изключително внимателни. Не правим нищо импулсивно. Едмънд се канеше да изчака шест месеца, преди да предприеме каквото и да било.

Каква трагедия! , помисли си Мегън. Двамата мъже са се движили, макар и бавно, един към друг. Ако Грейди го беше намерил само два дни по-рано, ако Едмънд не беше толкова предпазлив, ужасът във фургона можеше никога да не се случи.

— Но не е разполагал с шест месеца — каза Мегън. — Как ми се иска да се беше свързал с Грейди.

— Трябваше да е сигурен. Грейди не беше единственият, който ни търсеше. — Стисна здраво устни. — А Молино разбра за съществуването ни посредством майка ти. Онзи доклад на Трибунала нямаше да означава нищо за него, ако не го беше свързал със Сара.

— Да не би да очакваш да се извиня? — запита Мегън. — Забрави. Майка ми дори не знаеше за семейство Деванес. Тя просто се опитваше да оцелее и да държи мръсните ръце на Молино далеч от онези безпомощни деца. И премина през ада, за да го направи. Така че, не се опитвай да предизвикаш у мен чувство на вина.

Рената мълча известно време, после бавно каза:

— Книгата е безценна. — Усмихна се едва доловимо. — Но такива са и децата. И може би си права, че се опитвам да ти създам чувство на вина. Чувствам се така, сякаш трябва да се защитавам.

— Никой не те напада. Нямаш причина да се защитаваш.

— Напротив, имам. За мен това е начин на живот.

Напоследък това беше станало начин на живот и за Мегън. Започваше да се чувства близка с Рената Вилгер. Тя беше импулсивна, недоверчива, но изпитваше топли чувства към Едмънд и беше готова да се бори със зъби и нокти, за да запази Книгата. В последните й думи имаше горчивина, която извика съчувствие у Мегън.

— Тогава се пази от Молино. Тук си сред приятели.

— Така ли? — Рената извърна поглед. — Ти имаш ли доверие на Грейди?

— Да.

— А на Харли?

— Да. Макар да не го познавам толкова добре.

— А аз нямам доверие на нито един от вас. Така че може би ще е по-добре да престанеш да ме притискаш.

Мегън поклати глава.

— Това ще се промени. Ще започнеш да ми имаш доверие. Ще започнем стъпка по стъпка. Не можеш да имаш доверие на човек, когото не познаваш. Каза, че знаеш много малко за мен? Аз пък не обичам да се доверявам на непознати. Аз съм затворен в себе си човек и понякога общуването ми причинява болка. Но накрая ще знаеш толкова за мен, все едно че си ми сестра. — Пое си дълбоко дъх. — Ще започнем с майка ми. Тя беше мила и забавна и с нея винаги се чувствах в безопасност. А това беше важно за нея, макар аз да не го осъзнавах, докато не…

— Мили Боже, разговарят вече повече от час! — Погледът на Грейди не се отделяше от Мегън и Рената, които бяха седнали на една от пейките в парка на няколко метра от тях. — За какво, по дяволите, говорят!

— Не се осмелявам да гадая — каза Харли. — И въобще не съм любопитен. — Хвърли кос поглед на Нийл. — Но съм сигурен, че това те подлудява. Ти обичаш да контролираш и ти е трудно, когато не си включен в събитията. Обаче съм готов да се обзаложа, че Рената Вилгер е труден човек. Мегън вероятно прави всичко възможно да я убеди да не бяга. Изненадан съм, че е толкова търпелива.

Но Грейди не беше изненадан. Понякога Мегън се поддаваше трудно на контрол, но можеше да е напълно концентрирана, когато се наложи.

— Тя иска Книгата, а Рената е ключът към нея. Няма да й позволи да й убегне. Какво знаем за произхода й?

— И двамата й родители са мъртви. Баща й бил немец, а майка й била американска гражданка. Прекарала е по-голямата част от детството си в Бостън с майка си. Няма братя и сестри. Съвсем сама е на света още от тринайсетгодишна, ако не се брои един неин далечен братовчед, Марк Олтмън, при когото прекарвала ваканциите. Тя очевидно е едва ли не гений, не е срещнала никакви трудности с образованието си. Завършила е докторат по финанси в Харвард преди две години и е получила работа във фирма по недвижими имоти. Обича работата си и напредва бързо. — Направи пауза. — За нея ще е много трудно, ако се наложи да напусне работа и да бяга, да се крие от Молино.