Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

Тя се усмихна.

— Да.

— Къде е самолетът? — запита Грейди. — Обади ли се на връзката си в Мюнхен, Байъл, да ни посрещне с документите?

— Хангар номер четиринайсет. — Тръгна към пистата. — Байъл ще ни чака, като слезем от самолета. Сега Мегън ще е Ела Щайнберг. Аз съм Хенри Хигуърт. — Усмихна се. — Исках да променя името си на Хигинс, но се страхувах, че някой ще види връзката с Пигмалион и ще ни причини главоболия.

— Това не е игра, Харли.

— Тъжно. Винаги съм се опитвал да намаля товара ти. — Направи знак към лиъра, спрян пред хангара. — Ето го самолета. Хубав е, нали?

— Красив е — прошепна Мегън. — Помоли ли човека си в Мюнхен да се опита да намери Рената Вилгер?

— Да, но той вероятно няма да разполага с почти нищо, когато пристигнем. — Отстъпи встрани, за да може Мегън да се качи първа в самолета. — Не ни даде много време да реагираме, Мегън.

— Не бях сигурна, че въобще ще ви кажа нещо. Не знаех дали няма да е по-безопасно и за мен, и за Рената, ако се опитам да я открия сама.

— Независимостта отново надига глава — каза Грейди. — Не си задавай повече никакви въпроси. Няма да е безопасно.

— Как можеш да си сигурен? Двамата с Молино си играете на котка и мишка от години. Той вероятно познава методите ти, както и ти неговите.

— Добро изказване. Но аз периодично се опитвам да променям ходовете си, така че да не образуват модел. — Последва я по стъпалата, настани я на седалката и закопча колана й. — Очевидно си решила, че можем да сме ти от полза, защото в противен случай нямаше да си тук.

— Ти, изглежда, можеш да пресичаш границите без никакви проблеми, а и все още знаеш неща, които аз не знам.

— И веднага щом престана да ти бъда полезен, ще ме захвърлиш?

— А защо не? — запита тя весело. После усмивката й изчезна. — Никога няма да те изоставя, ако имаш нужда от мен. Прекалено съм близка с теб. Връзката между нас не ми харесва, но я има. Което обаче не означава, че няма да вървя по своя собствен път.

— Това се подразбира. — Той седна до нея. — Обаче това, че не ме смяташ за напълно безполезен, ме ободрява.

— Не би могло да е другояче. — Опита се да се усмихне. — А какво, ако Молино те убие? Щом Едмънд имаше такъв ефект върху мен, ти вероятно ще ме преследваш цял живот.

Той поклати глава.

— Ще направя всичко възможно да осуетя това. Ще искам да продължиш да живееш живота си и да не се обръщаш назад. Ако има начин да го предотвратя, никога няма да чуеш гласа ми. Кълна се.

Тя изпита силна мъка, като си представи Грейди мъртъв, отишъл си от този свят. Силата на болката я изненада, порази я. Не искаше да се чувства толкова близка с Грейди. Изглежда, любовта от онова лято се смесваше със сегашното сексуално влечение и двете ставаха по-силни. Опита се да се отдръпне от този водовъртеж от чувства.

— Чудя се дали тези неща въобще могат да се контролират. Изпитвам възмущение, откакто узнах, че психичният ми талант е бил с мен през целия ми живот. Не обичам да изпускам контрола над нещата.

— Добре дошла в клуба. Аз самият се опитвам да намеря различни отговори, откакто навърших десет.

— Още толкова млад си знаел, че имаш талант?

— Да, но това не ме тревожеше. Бях въодушевен от мисълта, че ще мога да контролирам различни ситуации. Децата притежават инстинктивна жестокост и повечето искат да са начело на глутницата. Едва по-късно осъзнах, че ме възприемат не като водач, а като Франкенщайн.

— Кога?

Той сви рамене.

— Когато баща ми ме изхвърли от дома. Бях на шестнайсет и той каза, че мога сам да се грижа за себе си. Не искаше да се примири, че има странно дете.

— А майка ти?

— Тя ни напусна няколко години, преди баща ми да реши, че съм нежелан. — Направи гримаса. — Може би беше решил, че тя нямаше да го напусне, ако не трябваше да се грижи за проблемно дете. Бях голямо главоболие и за двамата. Първо започнаха да ме водят да разговарям с различни социални работници, а после и при двама психиатри, на които плащаше държавата. По-късно се отказаха и казваха на всички, че съм малко странен и просто трябва да бъда оставен сам.

— Сам? Това е най-ужасното нещо, което можеш да причиниш на едно дете.

— Да не би да те боли за онова бедно дете? Не си хаби съжалението. Бях издръжливо малко копеле. Трябва да съжаляваш родителите ми. Те никога не са искали да имат дете, а имаха мен.

— Не ги съжалявам. Трябвало е да се постараят повече с теб. — Добави ожесточено: — И баща ти не е трябвало да те прогонва от дома.

— Виждам, че няма да успея да те убедя, че вземаш грешната страна. — Крайчетата на устните му се повдигнаха в слаба усмивка. — Няма да си правя труда. Харесва ми.