Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Книгата. Вероятно е мислел, че в Книгата ще има информация за теб.

— Не знам. В онзи момент беше трудно да разбереш какво изобщо казва. Но вярвам, че се опитваше да ме защити. — Ръката й трепереше и се наложи да остави гарафата на масата. — Бях непозната за него, но той продължаваше да се грижи да не бъда наранена. А през цялото време Молино му причиняваше адска болка.

Грейди я гледаше с присвити очи.

— Кажи ми точните думи, които използваха той и Молино.

Тя поклати глава.

— Не мога да си спомня. Говориха много, но всичко е като неясно петно в паметта ми. Трябва да помисля. — Пое си дълбоко дъх и изправи гръб. — Но не сега. В момента няма нищо по-важно от това да намеря Книгата. Няма да позволя Молино да сложи ръце върху нея. По-скоро ще го пратя в ада. — Стисна решително устни. — Трябва да си доволен. Нали затова ме доведе тук?

— Мислех, че ако гласовете ти помогнат, ще можеш да ми кажеш точното й местонахождение.

— О, гласовете винаги ми помагат. Колко си умен, Грейди.

— Имаш право да си изпълнена с горчивина — каза той уморено. — Не те обвинявам. Аз направих своя избор. Направих, каквото сметнах за най-добро, но то не беше най-доброто за теб.

Тя отвори уста, за да изрази съгласието си, после отново я затвори. Беше очевидно, че той не иска да я подлага на това мъчение. Какво решение щеше да вземе тя, ако знаеше, че Молино може да открие и унищожи толкова много невинни хора?

— Знам защо Книгата беше важна за Едмънд, но защо ти си така обсебен от нея? Каза, че не си от семейство Деванес?

— Самозащита. Ако въобще има нещо, което съм научил, то е, че повечето хора се страхуват от онова, което не разбират, и че инстинктът им подсказва да ударят първи. Инквизицията ни е дала урок, който трябва да помним. За нас е много по-безопасно да останем в сянка, отколкото да сме в светлината на прожекторите. Молино не е разумен човек и не може да се предвиди какво ще направи, ако стигне до Книгата. — Направи пауза. — Нито какво ще направи семейството, принудено да се защитава и да отмъсти.

— Да отмъсти?

— Не ме разбирай погрешно. Обзалагам се, че повечето от тях ще бъдат объркани жертви на своя талант като майка ти. Само дето не искам тези жертви да бъдат притиснати в ъгъла от Молино. — Стисна устни. — Знам какво трябва да направя.

Щеше да се съпротивлява. И Мегън би направила същото.

— Можеше да ме предупредиш какво да очаквам в онзи фургон.

— Аз самият не знаех какво да очаквам. Казах ти, че нашите знания за Слушателите са ограничени. Знаех само, че ще е отвратително. Опитах се да те предупредя.

Да, така беше.

— Е, сега знаеш повече от…

Звънна мобилният телефон на Грейди. Той погледна екрана.

— Харли.

Прие обаждането и известно време само слуша.

— Добре, тръгваме веднага. Ще се срещнем на летището. — Затвори и бутна стола си назад. — Съжалявам, нямаме време за десерт. Трябва да изчезваме оттук. Информаторът на Молино от цирка му се е обадил преди десет минути. Негов човек вероятно вече е тръгнал насам.

Тя се изправи и тръгна към спалнята.

— Ще взема куфарите си. Ще са ми необходими само няколко минути. Но така няма да имаш време да подготвиш документите ни.

Той смръщи вежди.

— Ще влезем в Щатите със същите, с които излязохме от страната.

— Но ние няма да се върнем в Щатите. Още не.

Той я изгледа с присвити очи.

— А къде ще отидем?

— В Мюнхен, Германия.

— Защо?

— Защото там е Книгата. — Спря се на прага. — Поне се надявам още да е там. Едмънд не е имал възможност да я предупреди.

— Кого?

— Рената Вилгер. Дал й я да я пази при последното спиране на цирка в Мюнхен. По онова време бил неспокоен, а бил свикнал да се доверява на инстинктите си.

— Сигурна ли си?

— О, да. — Усмихна се безрадостно. — Не е възможно да съм сбъркала. Той не каза нищо на Молино, но всичките му чувства бяха фокусирани върху нея, когато си преряза гърлото. Молеше се за нея.

— Знаеш ли нещо друго за мястото…

— Нищо — прекъсна го тя. — Оставям нещата на теб, Грейди.

— Точно така.

Когато тя затвори вратата на спалнята, той вече набираше нечий номер.

Харли ги посрещна още със слизането им от наетата кола.

— Бързо пристигнахте. Едва успях да уредя чартърния полет. — Направи гримаса. — Не ми беше лесно, защото не можех да кажа докъде ще летим. Заподозряха ме в терористични намерения. Трябваше да приложа момчешкия си чар, за да ги убедя в противното. — Обърна се към Мегън. — Изглеждаш много по-добре от последния път, когато те видях. Хрумвало ли ти е някога, че ще е много по-здравословно да стоиш далеч от Грейди?