Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— А някои били верни?

— Нямало съмнение, че членовете на семейството притежавали силни психически способности. — Направи гримаса. — И не са имали нужда от кристална топка, за да видят написаното на стената. Мъчение и смърт. Свещениците смятали ереста за вид магьосничество и из цялата област се носели различни отвратителни клюки за семейство Деванес. Томас де Торкуемада наскоро бил заел поста на главен инквизитор и изгарянето на хора на кладата станало едва ли не ежедневие. Семейството знаело, че единственият им шанс е да напуснат Испания и да се скрият, така че да не бъдат намерени. Хосе Деванес бил приготвил седем възможни убежища за семейството си и им дал дума да потеглят веднага, щом чуят, че срещу тях се образува случай.

— Къде?

— Англия, Шотландия, Ирландия, Дания, Германия. Разпръснал членовете на семейството из почти всички цивилизовани страни на света. Мислел, че така ще е по-безопасно за тях. Трябвало е да бъдат претопени, да се изгубят в културата на новите си родини, докато не настъпи време да могат да се върнат у дома.

— Книгата — подкани го тя да побърза с обясненията.

— Хосе знаел, че е възможно членовете на семейството да загубят връзка един с друг. Не искал това да се случи. Вярвал в силата на сплотеността. Затова създал Книгата, в която били записани имената, адресите, връзките и дори талантите на отделните членове. Щяло да бъде равносилно на катастрофа Книгата да попадне в ръцете на инквизицията, затова скрил Книгата вън от страната, предал я в ръцете на брат си, Мигел. Той бил единственият член на семейството, който знаел точното местонахождение на всичките убежища. Неговата работа била да поддържа Книгата, да посещава различните клонове на семейството и да събира новата информация относно раждания, смърти и така нататък. В онази епоха всеки човек с психичен талант се намирал в непрекъсната опасност. Повечето хора мислели, че времето на инквизицията бързо ще отмине, но тя продължила да измъчва и избива хората повече от триста години под една или друга форма. Ако възникнели проблеми, той трябвало да помага на различните клонове на семейството и да им намери ново и безопасно убежище. И постепенно той започнал да гледа на семейството си като на свещен съюз.

— Като Едмънд.

— В наше време отговорността за Книгата обикновено се поема доброволно. Потомството е разпръснато по целия свят и колкото повече време минава, толкова по-малко знаят един за друг членовете на семейството. Историята се предава само посредством ядрото му, които са потомци на Мигел Деванес. Макар че, доколкото знам, този клон е достатъчно многоброен. Семейството очевидно е плодовито.

— И откъде знаеш всичко това? Ти един от Деванес ли си?

Той поклати глава.

— Не знаех за тяхното съществуване допреди около петнайсет години. Майкъл Травис има библиотека, която е събирал в продължение на години и в която има всичко, свързано с психичните феномени. Той попаднал на документ, написан от свещеници, на които по времето на инквизицията била възложена задачата да проучат семейство Деванес. Той бил доклад относно странните способности на семейството и в него, не особено подробно, се споменавала Книгата.

— И как са разбрали те за нея?

— Не всички членове на семейството успели да избягат от Испания. Друг от братята на Хосе, Рикардо, бил заловен на границата. Бил жестоко измъчван и накрая разкрил всичко, което знаел, включително съществуването на Книгата. — Изкриви устни. — Свещениците били толкова добри в мъченията, колкото е и Молино. Семейството имало късмет, че Хосе не бил доверил всичко на Рикардо. Не бил му доверил и местонахождението на всичките убежища. Знаел за Книгата, но нищо друго, което да има ценност за Трибунала. Разбира се, те не му повярвали и той умрял по време на изтезанията.

— А Хосе Деванес?

— Той останал в имението, докато и последният член на семейството не бил настанен безопасно в чужбина.

— И после?

— Чул, че свещениците са тръгнали към него, за да го арестуват. Самоубил се, преди да могат да го разпитат.

— Точно като Едмънд…

— Хосе се бил превърнал в мъченик в очите на семейството. Спасил ги, дал им нов живот, а после ги защитил, като отнел живота си. Задачата да пазиш Книгата била не само чест, но се превърнала и в нещо като мит. Галахад и Ланселот не били нищо, сравнени с членовете на това семейство. Обаче митовете с времето избледняват и биват забравяни в полза на прогреса.