Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Някои от тези неща не са толкова дребни.

— Така е. Но те само дават представа за цялостната личност на Мегън Блеър. Опитай салатата. Превъзходна е.

Тя започна да се храни.

— И помниш всичките тези неща от онова лято, прекарано с мама и мен?

— Винаги се опитвам да запомня добрите неща. Защото това помага при лоши времена. Онова лято беше прекрасно време за мен. — Усмихна й се. — А ти беше голяма част от онова, което го правеше хубаво. Сара непрекъснато повтаряше, че си изключително сериозно дете, но аз така и не видях тази твоя сериозност. Ти беше нетърпелива и забавна, от теб бликаше живот. Господи, дотогава не познавах човек с толкова много енергия и жизненост.

— А това, че се влюбих в теб, никак не увреждаше егото ти — каза тя спокойно. — И ти го знаеше, нали? За теб бях буквално прозрачна. Но дори и мама можеше да го забележи.

— О, да. Знаех. За мен беше… чест. — Той направи гримаса. — Когато не се опитвах да се боря с тъмната страна. Непрекъснато си повтарях, че ти не си Лолита и че ще съжалявам, ако те съблазня. — Той сви рамене. — Понякога дори си вярвах. Но ако бях останал с теб още няколко месеца, вероятно щях да изпадна в немалка беда. Аз самият бях само на двайсет и пет, твърдоглав, свикнал всичко да става според моите желания.

Дори сега, като го гледаше, тя усещаше как я залива познатата горещина. Тази вечер всичко й се струваше по-ясно, по-просто, всяко чувство — по-силно и отговарящо на всяка дума, всеки нюанс.

— И аз можех да кажа нещо по отношение на съблазняването. Влюбването невинаги означава, че ще скочиш в леглото с някого.

— И това щеше да е някакво начало. — Той се изправи, отнесе чинията от салатата и й подаде супата. — След това просто щях да се потрудя да получа от теб всичко, което пожелая.

Тя повдигна вежди.

— Като например супа от гъби?

— А, разкри ме! — Той се облегна назад. — Гощавам те със супа от гъби вместо с шампанско или силни наркотици.

Гъбена супа, спомени и намек за сексуалност, много по-силна и въздействаща от всякакви наркотици. Опита супата.

— Превъзходна е. Изборът ти е добър.

Вдигна глава, когато вече беше преполовила супата, и откри, че той я гледа.

— Какво?

— Просто се питах защо ми каза, че си била влюбена в мен преди толкова много години. Защото отричаше всичко, случило се онова лято, докато не се върнах в живота ти.

— Не е вярно.

— Права си, отричаше само онова, което се отнасяше до мен.

— Може би съм решила, че не мога повече да си заравям главата в пясъка. Няма причина да го правя. Защо трябва да се срамувам за тогавашните си чувства? Или за сегашните? Докато спазвам собствените си морални норми, няма причина да крия каквото и да било. Ти имаш ли проблеми с това?

— О, никакви. Възхищавам се на ясното мислене. Просто се питах защо изказваш чувствата си точно в този момент.

Тя не проговори веднага.

— Може би защото напоследък получих урок и започнах по-добре да преценявам кое е важно и кое — не. — Втренчи поглед в купата си. — Животът е важен, вярата също е важна, но всичко друго е доста по-надолу в таблицата.

— Според Едмънд Гилъм.

— И според Мегън Блеър. — Вдигна поглед. — Той умря, за да попречи на Молино да сложи ръце върху Книгата. Но защитаваше нещо повече от Книгата, нали? Защитава живота на хората. Молино ги наричаше откачени. Това означава, че са били като мен… и теб. Нали така?

Той кимна.

— Искам да знам повече за Книгата. Искам да знам защо той беше готов да умре за нея.

— Казах ти, че ако пожелаеш, ще узнаеш всичко. Но тогава ти не искаше да знаеш повече от необходимото.

Тя изкриви устни в гримаса.

— Но сега се интересувам живо. Разкажи ми за Книгата. Какво представлява тя?

— Тя е сложно, подробно семейно дърво.

— На кое семейство?

— Дон Хосе Деванес бил патриархът, но през вековете името едва ли не се стопило всред другите.

— Векове?

— Описването на Книгата започнало през 1485, по време на испанската инквизиция. Семейство Деванес били едри собственици на земя в Южна Испания, били изключително богати. Инвестирали пари в задморски начинания и успехите им следвали един след друг. По онова време се носели клюки, че богатствата им идвали, защото притежавали дяволски сили, които привличали дукатите към тях. Семейството страняло не само от съседите си, но и от градовете и от кралското семейство и двора. Почувствали се застрашени едва когато инквизицията била на върха на мощта си. Местните свещеници разказвали какви ли не истории за тях, казвали, че могат да променят формата на нещата и да предсказват бъдещето. Някои от историите далеч превъзхождали и най-силното въображение.