Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Едмънд не е забравил.

— Не, той имаше нежна душа и беше пълен с идеали.

— И как Молино е разбрал за Книгата?

— Казах ти, че нахлу в жилището на Майкъл Травис, за да се опита да събере информация за майка ти. — Направи пауза. — Намерил записките за нея в същия доклад, който бил написан от Трибунала за семейство Деванес.

Тя замръзна.

— Какво?

— Майкъл беше сигурен, че Сара е наследник на някой от клоновете на семейство Деванес.

— Защо?

— Тя имала определени таланти, които били… необикновени. Той бил чувал за тях само във връзка с докладите на инквизицията. Вече бил изпратил хора, които да разследват и да се опитат да проследят ядрото на семейството, и първоначалните доклади били в онази папка.

— Доклади относно Едмънд?

Той поклати глава.

— Трябваха ми години, за да открия логичен кандидат за Пазач на Книгата. Няма да ти кажа колко фалшиви следи трябваше да проуча. Семейството се защитава. Накрая успях, защото започнах да следя докладите за нови психични феномени. Ако такива се появяха в пресата, имаше вероятност да става въпрос за член на семейството, който не знае, че е потомък на Деванес, а просто открива таланта си. И кой би се появил тогава, освен член на основното семейство, който би се опитал или да заглуши историята, или да я накара да звучи неправдоподобно.

— Едмънд?

— Не. Всеки път беше различен човек. Но аз наблюдавах и си водех бележки и накрая успях да направя списък на вероятни членове на семейството. Повечето от тях като че ли не поддържаха връзка едни с други, но намерих един мъж, който беше различен. Той като че ли познаваше всички и беше непрекъснато в движение.

— И ето как Молино също е открил Едмънд?

— Не знам. Може и да е започнал по този начин. Но подозирам, че хората му са открили някой член на ядрото на семейството и са го принудили да проговори. — Изкриви устни. — Защото беше по-бърз. Молино откри Едмънд Гилъм два дни преди мен. — Изруга тихо. — Закъснях само с два проклети дни.

— Молино сигурно е луд, знаеш ли. Не съм виждала друг човек, обладан така от злото.

— Грозно. Много грозно явление. Обсебен е още от амбицията да открие Книгата. Питър Сиена е довереният човек на Молино, но мисля, че това се дължи единствено на банковите сметки.

— Банкови сметки?

— Говори се, че в книгата също така са записани номера на швейцарски офшорни банкови сметки, които са на различни членове на семейство Деванес. Казах ти, че Деванес се справяли блестящо с инвестициите. Можеш да си представиш колко се е увеличило богатството им през годините. А много пари винаги крият опасност. Привличат вниманието, а това е последното, което семейството иска. Те отклонили известна част от парите в други, анонимни, сметки и ги засекретили. Щели да ги използват само ако са им нужни.

— И всеки, който стигне до Книгата, ще има достъп и до тези сметки — каза Мегън. — Ще е, като да откриеш златна мина.

— И се обзалагам, че Сиена много иска той да е този човек — каза мрачно Грейди. — Чух, че се стреми да направи достатъчно пари за разкриването на собствена компютърна и медийна мрежа. Той няма гангстерско минало като Молино, но е сноб. Мисли, че е прекалено умен да работи за когото и да било, освен за себе си. Молино обаче не дава и пет пари за сметките.

— Каза, че той твърдо вярва във вендетата? — Тя поклати недоверчиво глава. — Неговата цел е да унищожи семейството, така ли?

— Той мразеше майка ти. Мрази и теб. Да, мисля, че би убил всеки, свързан с теб. И това ще му достави наслада. Както казах, обсебен е от злото и от идеята да унищожава. Синът му Стивън беше единственият, когото обичаше, а Сара му го отне.

— Измъчването на Едмънд извикваше радост в душата му — каза тя тихо. — Аз не можех да го проумея. Тези чувства са ми… чужди. Беше толкова различно от онова, което чувстваше Едмънд. Той просто се опитваше да издържи и да не измени на дълга си.

— Така ли гледаше той на Книгата — като на свой дълг?

— Да, непрекъснато мислеше, че няма право да позволи да го пречупят. Че трябва да защити всички. — Тя почувства бликналите в очите й сълзи. — Беше като Хосе. Даде живота си за тях.

— И теб те боли, боли те толкова много заради него — каза той грубо. — За бога, та ти дори не го познаваше.

— Познавах го. След изминалата нощ няма човек, когото да познавам по-добре. — Гърлото й беше сухо. Протегна ръка към гарафата с вода. — И той ме познаваше. Поне знаеше за мен. Към края говореше на Молино за мен, опитваше се да го убеди, че аз не съм заплаха за него. Аз не разбирах за какво говори.