Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Невинаги вземам това, което искам.

— Аз също. — Той изруга тихо. — А и сега моментът никак не е подходящ. Не съм имал намерение да започна нещо сега, то просто се случва.

И как се случваше? Докато говореха за мозъчни изследвания, изведнъж усетиха сексуално напрежение.

— Тогава отдръпни ръката си.

— Да, по-добре ще е. — Разкопча колана си и стана. — Ще отида в кабината да говоря с пилота и Харли. — Сведе поглед към нея, а тя сдържа дъха си, като видя изражението му. — Обаче за теб ще е по-добре да свикнеш с идеята. Можех да контролирам ехото, когато бях сигурен, че не искаш да го чуваш, но случаят вече не е такъв. Нали?

Не изчака отговора й. Тя го гледаше как върви с широки крачки по пътеката между седалките и направи опит да се отърве от разочарованието. За бога, какво й ставаше? Да не би да искаше той да я вземе в скута си и да я люби?

Затвори очи, когато отговорът на този въпрос й стана ясен. Да, тя го искаше — примитивно, грубо, нямаше значение как. Но това щеше да бъде грешка. В момента тя беше нестабилна емоционално и не искаше сексът да се добави към неспокойствието й. Пое си дълбоко дъх и разкопча колана си. Щеше да наплиска лицето си със студена вода и да си даде време да се успокои. Когато се наложеше отново да се види с Грейди, щеше да е спокойна и хладна.

Което не беше особено вероятно.

— Джед Харли? — повтори Молино. — Онази кучка от цирка е сигурна, че Харли е платил на общия работник?

— Описанието, което Пиер даде, отговаря напълно — каза Сиена. — Но това означава Грейди.

— И, обзалагам се, Мегън Блеър.

— Защо са искали да влязат във фургона? Грейди би трябвало да знае, че ние не бихме оставили доказателства.

Обикновени доказателства , помисли си Молино с горчивина. Кой знаеше с каква информация можеше да се сдобие един откачен?

— Пет пари не давам защо са искали да влязат във фургона. Ако намерят следа, която води към Книгата, искам да го знам. Изпрати ли някого в Шантили?

— Пет минути, след като приех обаждането. Фалбон ще е там след няколко часа. — Направи пауза. — Какви са инструкциите му? Трябва ли да убие жената, ако му се предостави възможност?

Молино се замисли. Двата опита да премахнат Мегън Блеър се бяха оказали неуспешни. Което беше смешно. Ако Фалбон можеше да свърши работата, би трябвало да му позволят да я убие.

Книгата. Списък на имената на всичките чудовища като онова, убило сина му.

— Не, можем да изчакаме. Просто му кажи да я намери и да наблюдава всеки неин ход.

Щеше да остави кучката да го отведе до Книгата.

— Рената Вилгер. — Харли поклати глава над листа, който му дадоха на летището. — Седем имена. Няма да е лесно. Какво трябва да направя? Просто да отида при тях и да ги запитам дали някой не пази Книгата? Тя вероятно знае какво се е случило с Едмънд Гилъм.

— А може би не знае — каза Грейди. — Гилъм не би поверил Книгата на никого, за когото се знае, че му е близък. Молино вероятно вече е посетил всички, които попадат в тази категория.

— А бившата му съпруга? — запита Мегън. — Макар че бяха разведени. Дали Молино би…

— Тя се удави при злополука с лодка седмица след смъртта на Едмънд.

— Молино? — прошепна Мегън.

Той сви рамене.

— Тя беше добър моряк, а времето беше прекрасно. Имаше наранявания по тялото й, когато го извадиха от водата.

— Не си ми казал.

— С какво щеше да ти е полезно това? Случаят беше описан като злополука, а ти и без това се срещаш с достатъчно грозота.

— Не искам да държиш каквото и да е в тайна от мен.

Той отново сви рамене.

— Тя вероятно не е знаела нищо за Книгата. От онова, което открих за развода, краят бил пълен за тях двамата. Едмънд не би й се доверил за нищо на света.

— Аз все още искам да имам право да решавам и сама. — Обърна се към Харли. — Ще ти помогна да прегледаш списъка.

— Не, няма — каза Харли. — Това е моя работа. Ще стесня кръга от потенциални Пазачи на Книгата, а вие двамата с Грейди ще пресеете каквото е останало. — Погледна през прозореца. — „Шератън“ е право пред нас. Хубав хотел. Прекарах няколко дни в него миналата година. Меки пухени матраци и вдигащ пара горещ шоколад в сребърни чашки. Тиха музика на заден фон, уют.

— А какво правеше ти там? — запита Мегън.

— Посещавах курс по сладкарство. Всички мислят, че най-добрите курсове по готварство са в Париж, но се научих да правя най-прекрасните… Защо се смееш?

— Друга кариера, Харли?

— Не кариера. Само се обучавах месец-два. Тук имаше главен готвач, който умееше да приготвя невероятни неща. Създаде двайсет и осем различни маслени крема и всеки един беше превъзходен.