Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

На устните й все още имаше усмивка.

— А човек никога не знае кога ще му се наложи да приложи на практика такива знания. Чудесно е, ако хората могат да те разберат. — Грейди беше спрял пред главния вход и Харли скочи от колата. — Ще проверя дали има свободни стаи. Защото, ако човекът зад рецепцията види Мегън само веднъж, ще може да я опише после. Тя има такова лице. Чакайте ме в бара.

— Съседни стаи — каза му Грейди.

— Добре. — Той изчезна в хотела.

— Напрегна се, когато казах това — каза Грейди с пресъхнало гърло. — Вратата между нас няма да има никакво значение. Въпрос на избор.

— Точно затова не казах нищо.

Обаче мисълта за интимност имаше определен ефект върху нея. По дяволите, всичко в него й въздействаше на физическо ниво. Отвори вратата и слезе от колата.

— Това не е стар шпионски филм от петдесетте години. Тревожа се дали ще остана жива, а не за честта си. — Усмихна се безрадостно. — Знаеш ли, винаги съм мислила, че тази фраза е смешна. Мъжете всъщност са се грижели само за собствената си чест. Смятали са жените за нещо, което само задоволява страстта им, същество без чест.

— Но такова твърдение би било погрешно по отношение на теб. Ти имаш чест — каза Грейди и също слезе от колата. — Само че тя не е между краката ти.

Очите й се разтвориха широко.

— Господи, колко си груб! — После се засмя тихо. — Никога не бих помислила, че ще се почувствам поласкана от такъв груб комплимент. Защото това беше комплимент, нали?

Той я хвана за лакътя и двамата тръгнаха към входа.

— По дяволите, да.

— Колко време мислиш, че ще му е необходимо да намери Рената Вилгер?

— Харли е добър и има отлични връзки.

— Нима избягваш да ми отговориш?

— Да. Един ден, ако има късмет. Три, ако срещне затруднения.

— Какво искаш да кажеш?

— Той трябва да я открие, да установи връзката й с Гилъм и да я убеди, че ние няма да я убием. Може да отнеме време. Знам, че не искаш да чуеш това.

— Дяволски си прав, не искам.

Не искаше да чака и да се излежава в луксозна хотелска стая. Особено щом Грейди щеше да е достатъчно близо.

— А какво, ако Молино открие Рената Вилгер преди нас? Какъв глупав въпрос. Току-що й беше казал, че бившата съпруга на Едмънд е била убита, въпреки че не е знаела нищо за Книгата.

— Мисля, че сме по-напред в играта. Освен ако Едмънд не е дал на Молино следа, по която да работи.

— Не е. — Тя смръщи вежди. — Ти обаче каза, че той издирва членовете на семейството. А Рената Вилгер сигурно е такава. Едмънд не би поверил Книгата на някого извън семейството.

Той кимна.

— Права си. Не би било умно, но освен това той не би искал да застраши живота на човек, който няма нищо общо и нищо няма да спечели.

— Значи е възможно Молино вече да търси Рената Вилгер?

— Осъзнаваш ли колко много са членовете на семейство Деванес и че са разпръснати по целия свят? А основните, преките наследници, не искат да бъдат открити. Трябваха ми дванайсет години да открия Едмънд Гилъм.

— Но Молино те беше изпреварил. Може и сега да е пред нас, да води в играта. — Вдигна ръка, когато той понечи да проговори. — Съжалявам. Знам, че тревогите не раждат решения. — Тръгна към бара. — Просто трябва да съм заета с нещо, докато Харли я открие.

— С какво?

— Искам да прочета копие на онзи стар доклад на Инквизицията за семейство Деванес — онзи, който е успял да изрови Майкъл Травис. Можеш ли да го накараш да ми го изпрати по факса?

Той не отговори веднага.

— Да.

Тя разбра, че той ще го стори с огромно нежелание. Лицето му беше безизразно, но колебанието му говореше само по себе си.

— Има ли някакъв проблем? — Направи пауза, погледна го право в очите. — Излъга ли ме?

— Не. — Тръгна към бара във фоайето. — Не съм те излъгал. Но е възможно да има проблем. Ти сама ще трябва да решиш това, след като го прочетеш. Трябва да те предупредя, че описанието на изтезанията, на които е бил подложен Рикардо Деванес, е подробно.

— След онова, което преживях с Едмънд, прочитането на описание на изтезания вероятно ще ме накара да потъна в безсъзнание. Не, това никак няма да ми хареса, но няма да ме възпре да получа пълна картина. Кога мога да очаквам факса?

— Ще се обадя на Майкъл довечера. Ще го изпрати веднага. — Издърпа един стол за нея и направи знак на келнера. — Има опашка пред рецепцията. Може да се наложи да почакаме малко. Какво искаш да пиеш?

— Само кафе.

— Аз имам нужда от нещо по-силно. — Поръча кафе за нея и бърбън за себе си. — Научи ли нещо повече за Филип от доктор Гарднър?