Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

А ще може ли някога да го погледне, без да си спомни докосването му! А дори не си беше легнала с него. Той само я беше погалил. А сърцето й биеше толкова тежко, толкова учестено, че й беше трудно да диша.

Дяволите да го вземат!

След час на вратата тихо се почука. Тя не отговори.

— Мегън, отвори. Нося ти подаръци.

Гласът на Харли. Стана и отвори вратата. Той й се усмихна и й подаде дебела папка.

— Факсът. Докладът на Трибунала, за който си помолила Грейди. Помоли ме да ти го предам. Каза, че има още две страници, но ще ти ги даде, след като прочетеш доклада.

— Благодаря ти. Не очаквах да те видя тази вечер. Каза, че ще си прекалено зает.

— Опитах се да открия първите две Рената Вилгер, но не стигнах доникъде. Обаче разполагам с обещаваща следа, по която ще тръгна довечера.

— Довечера?

— Тази Рената Вилгер работи за международна брокерска компания и от онова, което съм открил досега, тя има удивителни способности — предвижда безпогрешно възможните продажби на недвижими имоти, както и положението на стоковата борса. Не би ли казала, че е възможно това да е отражение на така наречените психични таланти?

— Възможно е. Но нима компанията работи и нощно време?

— Управителят на жилищната сграда, в която живее, каза, че тя е работохоличка и рядко се прибира у дома си преди полунощ. Така че ще тръгна след час или два, за да се свържа с нея. Но Грейди ме помоли първо да дойда при теб, а после да вечерям с него. — Повдигна вежди. — Предполагам, че ти няма да вечеряш с нас?

Тя поклати глава.

— Трябва да прочета доклада.

— Според думите на Грейди, някои от описанията на изтезанията могат да предизвикат кошмари. Звънни ми на мобилния, ако искаш сандвич по-късно. Грейди не иска да се обаждаш на обслужване по стаите. — Той й отдаде присмехулно чест и затвори вратата след себе си.

Мегън сведе поглед към папката. Пет пари не даваше дали докладът ще й причини безпокойство. Поне щеше да й осигури нещо, върху което да се съсредоточи. В момента имаше нужда от нещо, което да отвлече вниманието й от Грейди. Седна, отвори папката и извади първата страница.

„Пиша това на дванайсетия ден от месец юни в година 1485 по заповед на Томас де Торкуемада, Главен Инквизитор, относно неговото справедливо и свещено разследване на семейство Деванес, всички, от които до един са еретици.“

— Е, поне не запрати папката в лицето ми! — каза Харли, докато прекосяваше стаята, за да стигне до минибара. — Стори ми се малко напрегната. Какво, за бога, си й направил?

— Нищо. — Наля си питие. — А и не е твоя работа.

— Разбира се, че е. Щом се налага да зарежа собствената си работа, за да дойда тук и да играя ролята на момче за всичко. Трябва ли да остана, докато стане време да й дам онези последни две страници?

— Не, тя ще иска да говори с мен за тях.

— Какво облекчение! — Вдигна слушалката на телефона. — Какво искаш да поръчаш за вечеря?

— Каквото и да е.

Взе чашата бърбън и отиде до прозореца, погледна към улицата долу. Нямаше и капчица съмнение у него, че тя ще приеме доклада. Той просто не искаше да добави допълнително напрежение у него с появата си. Защото се беше проявил като удивително нетактичен човек. Трябваше или да не я докосва въобще, или да премине границата и да я отведе в леглото. Защо не бе могъл да го направи?

Защото много отдавна и много силно му се искаше да я докосне. Защото, след като прочетеше доклада, тя щеше да подложи на съмнение всичко, което той беше казал или направил.

— Погрижи се само да има достатъчно кафе. Нощта ще бъде дълга.

Поредният ден на мъчения за Рикардо Деванес.

Мегън отчаяно искаше да прескочи бруталните подробности, но описанието на изтезанията се преплиташе с въпросите и отговорите. Тя си пое дълбоко дъх и затвори очи. Щеше да си даде почивка от няколко минути. Първата част от доклада не беше чак толкова лоша, защото съдържаше предварителното разследване на семейство Деванес. Прилежни, щателни доклади на местни свещеници, на които е било поръчано да шпионират Хосе Деванес и всичките му близки и далечни роднини. Някои от сведенията се повтаряха, сякаш бяха писани за едно и също лице. Непрекъснато се говореше за огромното богатство на фамилията, преразказваха се историите на селяните за странните им способности, внимателно документирани от Трибунала, готов за действие.

„Странни способности, наистина“, помисли си Мегън. Голяма част от историите вероятно бяха изфабрикувани. Човек, който може да променя вида си и се превръщал в звяр при пълнолуние; лечители; четци на чужди мисли; жена, чието докосване накарало някаква старица да полудее; дете, което можело да открива вода в пустинни местности. При такива безумни, невероятни разкази, нямаше нищо чудно, че семейството се е намирало в опасност. А семейство Деванес бяха благи хора, които обичаха да помагат на ближните си, живееха в мир с всички, макар и склонни да се затварят в себе си, и все пак тяхната благост пораждаше подозрения. Бяха обвинени в измама и в притежаването на скрити дяволски сили.