Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

Мегън смръщи вежди.

— Но защо би се случило това?

— Двамата с Майкъл сме го обсъждали. Мислим, че има вероятност някои умове просто да не могат да го понесат. Няма как да се подбере психичната способност. Може да се освободи само наследствеността. И макар обектът да мисли, че иска да притежава силата, когато тя дойде, той полудява. Идва му прекалено много, прекалено скоро. Като да дадеш свръхдоза хероин на някого, който не го е опитвал преди.

Тя потрепери.

— И защо Роза би искала да отключва психичните способности на другите?

— Очевидно хората са искали това, предлагали са се доброволно, а имало и успехи. Рикардо казал, че Роза успяла да помогне на братовчедката му, Мария, да стане страхотен Откривател. А само след няколко дни с нея, чичо й, Франко, изведнъж се сдобил със същия талант да предсказва, който притежавал Хосе.

— Тогава, щом имало и добра, и лоша страна, защо са я наричали Пандора? Според митологията Пандора отворила кутия и пуснала от нея змиите, които били олицетворение на всички беди на земята.

— Зависи колко дълбоко ще вникнеш в мита — каза Грейди. — Според писанията на Хезиод, Пандора получила подаръци и блага от всички богове, затова и се казвала Пандора, което означава „всички блага“. Хермес й дал остроумие, смелост и чар, Афродита й дала красота, Аполон — музикални способности и дарбата да лекува, Хера я дарила с любопитство. И тогава се намесил Зевс, който я дарил с дяволитост и глупост. — Той се усмихна. — Но има учени жени феминистки, които спорят, че според по-ранни митове Пандора била богинята, която направила възможни живота и културата. Според тях обвинението, че Пандора е отговорна за пускането по света на всички беди, които правят мъжете нещастни, е само още един опит за всичко да бъдат обвинени жените. Има дори няколко сравнения с Ева от Райската градина. — Направи пауза. — Но всички са съгласни, че в отворената от нея кутия имало и надежда. Ако надеждата присъствала, защо нямало и други добри духове?

— Защото това е мит, и то написан от мъж. — Тя сви устни. — И е било много лесно да се сравни бедната Роза Деванес с Пандора, да бъде обвинена, че освобождава злите сили. Въпреки че Роза се е опитвала да помогне на хората.

— Роза не била първата Пандора в семейството. Според Рикардо, по времето на Инквизицията този талант се предавал в семейството поне стотина години. Но не се проявявал във всяко поколение, понякога прескачал три, дори четири. Но Помагачът винаги бил жена и тя често била и Слушател.

— Рикардо е издал на свещениците всичките тези подробности?

— Казах ти, свещениците мислели, че са открили демон, враг, в лицето на Роза Деванес. Преследвали я, искали да знаят как да се борят с демона. Дълго време разпитвали Рикардо за всичките характеристики, които обикновено се срещат у жена Пандора.

— И какви са те?

— Висока енергия, удивителна съпричастност, долавяне чувствата на другите, дълбока емоционалност. — Направи пауза. — Много силна чувственост. Последното качество особено я принизявало в очите на Торкуемада. Рикардо казал, че семейството обикновено прощавало на Пандорите този недостатък, защото се пораждал от дълбоката емоционалност, обаче извинението не било приемливо за Трибунала.

— Това ли е всичко? Нямало ли и нещо друго в доклада?

— Остава само осъждането на семейство Деванес и твърдото решение да бъдат открити и унищожени демоните и еретиците сред тях.

— Защо, тогава, не ми даде тези страници, както и останалата част от ръкописа? Защо искаше сам да ми разкажеш за това?

— Мисля, че знаеш. — Повтори тихо: — Висока енергия, удивителна съпричастност, долавяне чувствата на другите, дълбока емоционалност, силна чувственост. Звучи ли ти познато?

Разбира се, познато й беше.

— Твърдиш, че аз съм Пандора. — Тя поклати глава. — Дори да вярвах в идеята за Пандора, това не означава, че съм една от тях. Нямат ли подобни характеристики и Слушателите?

— Да. Но в по-малка степен.

— А можем ли да сме сигурни, че точно тази част от признанията на Рикардо не е изфабрикувана? В психичните дарби на Помагачите е по-трудно да се повярва, отколкото в останалите.

— Да, те предизвикват страх. Отговорността може да бъде плашеща. Докосваш някого и създаваш Франкенщайн. — Усмихна се. — Или майка Тереза.

— Аз съм лекар. Докосвала съм много хора в живота си и нито един не се е превърнал в чудовище или в ангел. Затова мисля, че тази дарба ме е подминала.

— Може би. Дори семейството не било напълно сигурно как се проявявала тя. Рикардо казал, че тя не се проявява, докато жената не навърши поне двайсет и пет. Възможно е още да не си достигнала необходимото ниво. А може би определени обстоятелства трябва да отключат дарбата.