Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— И се предполага, че аз трябва да повярвам на банда садисти и негодници, които са се радвали, когато майка ми е била изнасилвана?

— Ще повярваш в онова, в което трябва да повярваш. Моята работа беше да ти изложа фактите. Ако си дъщеря на Пандора, трябва да бъдеш подготвена. — Добави грубо: — Майка ти те остави да се блъскаш в живота невежа, сляпа. Проклет да съм, ако позволя това да продължава.

Тя стисна здраво чашата.

— Предпочиташ през целия си живот да се ужасявам, че мога да убия някого случайно?

— Невежеството поражда страх. Ако съществува опасност, ти трябва да знаеш за нея, трябва да можеш да я контролираш. Ако е било необходимо неколкократно изнасилване, за да избухне дарбата на Сара, то тя не се проявява толкова лесно. Доколкото знам, това не се е случвало никога друг път с нея. Тя не искаше дарбата, опитваше се да я избегне. Отказваше да признае, че я притежава.

— А може би не е било така. Може би Пандорите не съществуват.

Той поклати глава.

— Господи, твърдоглава си като майка си. Независимо дали искаш да повярваш или не, осъзнай факта, че Молино вярва. Видял е какво се е случило със сина му, видял е как Сара го подлудява. И когато е откраднал докладите от библиотеката на Майкъл, е направил връзката. О, да, Молино вярва, че Пандорите съществуват. Смята ги за олицетворение на злото на земята.

— „Присмял се хърбел на щърбел“ — каза тя с горчивина. — За Бога, той е толкова лош, колкото и свещениците, заловили Роза и решили, че тя е демон, изпратен да унищожи света.

— Не, той е по-лош от тях. Свещениците поне са вярвали, че имат причина да се страхуват от дарбата на Роза. Ако се помага на всички хора да отключват стаените си психични таланти, това може да доведе до катастрофа. Трябва да има подбор. Ами ако Хитлер е имал дарбата да вижда бъдещето? Би ли могъл да го промени и да спечели войната? Ами ако Саддам Хюсеин е имал дарбата да чете мисли? Дали щеше да успее да обедини арабския свят срещу Запада? Помисли.

— Не искам да мисля за това.

— Въпреки това го направи. Възможно е и други хора да имат желанието на Молино да те унищожат, ако са убедени, че можеш да се превърнеш в шахматната царица на противника. — Направи пауза. — А е възможно и да бъдеш убита, защото някакви си идеалисти мислят, че така ще спасят света от заплаха.

— Аз? Смешно. — Помисли си обаче, че на света се срещат и по-невероятни истории от тази на Грейди. — Не ме окуражаваш особено.

— Ако дарбата е, както казва Рикардо, монета с две лица, тя може да бъде или отвратителна, или прекрасна. Тъй като нямаме конкретно доказателство за преимуществата и недостатъците, ти сама ще трябва да ги определиш. Ако не избереш да си затвориш очите, да пренебрегнеш истината, както направи Сара.

— Майка ми беше щастлива, направи и мен щастлива. Може би в това е истината.

Той се усмихна.

— Не ме засипвай с тези глупости. Не те виждам като човек, който бяга от реалността.

Онова, което той наричаше реалност, беше смущаващо, предизвикваше страх. Тя не искаше да се крие, но имаше нужда от време да свикне с идеята, да реши на каква част от казаното ще повярва и какво ще предприеме. Изправи се и протегна ръка.

— Дай ми последните две страници.

— Не ми вярваш? — Той отиде до бюрото и взе листовете от факс машината. — На всяка цена ги прегледай внимателно.

Тя вярваше, че казаното от него е истина.

— Трябва да се уверя сама. Понякога интерпретацията променя всичко. Да прочета сама, е единственият начин да поема информацията. — Взе листовете и се обърна към вратата. — Лека нощ, Грейди.

— Ако имаш нужда от мен, ще бъда тук — каза той тихо.

— Благодаря ти.

Ако имаш нужда от мен. Тези същите думи щяха да имат напълно различен смисъл по-рано вечерта — в момента, когато се беше изгубила в лабиринта на сексуалността. Усмихна му се леко, едва доловимо, през рамо.

— Колко бързо се променят нещата.

— Никога нищо не се променя. — Произнесе думите твърдо, едва ли не грубо. — Всъщност. Окуражи ме само малко и ще те вкарам в леглото за секунда. Но не съм достатъчно глупав да мисля, че имам шанс, докато си така разтревожена. Мога да почакам.

Тя беше шокирана.

— Очевидно ти давам прекалено явни доказателства за чувствителност.

— Чувствителност? Долавям ясно всяко твое чувство. Господи, как ми се иска да те утеша! Но ти се пазиш от мен, защитаваш се от мен като от враг. Не искаш да приемеш утехата ми. Така че ще взема това, което мога. Ти обичаш секса. Това ме устройва чудесно. Мили боже, даже повече от чудесно!