Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

Докладът ставаше едва ли не непоносим, след като свещениците залавяха Рикардо Деванес. Той беше понесъл цели три дни нечовешки изтезания и мъки, преди да се пречупи и да им каже, че семейството е успяло да избяга от Испания. Беше спряла да чете точно когато той беше започнал да говори за членовете на семейството и за техните демонични сили. За Хосе, който можел да види бъдещето и да каже дали дадено начинание ще има успех; за Изабел, дъщеря му, която можела да отглежда цветя в места, където няма нито слънчева светлина, нито дъжд; за брат си Диего, който можел да стъкне огън само с желанието си пламъците да лумнат. Дали това беше истина, или Рикардо просто им казваше, каквото искаха да чуят, за да престанат да го мъчат? Нямаше значение. Мегън трябваше да довърши четенето на доклада. Но щеше да опита само да прегледа останалото, да види дали има нещо, за което да може да се хване. До този момент Рикардо не беше споменал нито един Слушател сред членовете на семейството.

Отвори очи и отново започна да чете. Да, трябваше само да го прехвърли, а не да попие целия този ужас.

Беше стигнала до точката, когато Рикардо говореше невъздържано, изливаше душата си. Списъкът с психичните способности беше наистина удивителен, а Рикардо даваше имена и примери. Ако някои от тези хора бяха заловени от агентите на Торкуемада, без съмнение щяха да бъдат изгорени на кладата.

Едва на последната страница Рикардо започваше да говори за сестра си, Роза, която била Слушател. Мегън замръзна, погледът й бързо обходи параграфа.

„Очевидно най-отвратителният и най-злият от всички демони, пишеше свещеникът. Жената не само чувала гласове от ада, но тя самата била въплъщение на дявола. За щастие, измъчваният, Рикардо Деванес, твърди, че много рядко се раждат жени, притежаващи такива сили. Защото всеки Слушател почти винаги също така притежава тъмното проклятие, известно като Пандора.“

Мегън замръзна, спомените я заляха, заплашваха да я удавят. Нощта в пещерата — нощта, в която майка й умря.

Не съм Пандора. Не съм Пандора. Не съм Пандора.

Молино, който разпитваше Едмънд.

Разкажи ми за жените, известни като Пандора.

Тъмно проклятие? Каква, за бога, може да е природата на проклятието, за което пишеше свещеникът? А и докладът не беше пълен, по дяволите. Съществуваха и последните две страници, които Грейди все още не й беше дал.

Скочи на крака, отиде с широки крачки до вратата между двете стаи и заблъска силно по нея. Той отвори и тя каза:

— Искам последните две страници. Искам да знам за тези Пандори.

— Ще получиш страниците. Но искам да съм при теб, за да ти дам отговорите. Описанието на Трибунала на Пандорите е цветисто, но едва ли е обективно. — Отстъпи встрани. — Влез. Ще ти дам чашка кафе и ще поговорим.

— Не искам да говоря… Да, напротив, искам. — Мина покрай него и седна на шезлонга до прозореца. — Дай ми кафето.

Той й напълни чашка от гарафата, оставена на страничната масичка, и й я подаде.

— Аз съм на твоите услуги. Започни да задаваш въпросите си.

— Свещеникът говори за двойно проклятие, от което страдат жените Слушателки. Аз знам, че не чувам демони, така че това са пълни глупости. Каква е другата ми способност? Какво друго би трябвало да може един Слушател?

— Не се отнася за всички Слушатели.

— Не се отклонявай от темата. Рикардо казва, че повечето Слушателки са също… Пандори. Какво могат те?

Той мълча няколко секунди. Избираше думите си.

— Според интерпретацията на Трибунала на признанията на Рикардо, Пандора е демон, който убива или полудява.

Тя замръзна.

— Това очевидно също са пълни глупости.

— Не напълно. — Добави: — Свещеникът също така цитира точните думи на Рикардо, който твърди, че жена Пандора не е демон, а само отворена врата.

— Какво?

— Пандорите са Помагачи. Те имат силата да освобождават дремещите психични сили на хората около тях. Ако даден човек има дори най-малкия психичен талант, една Пандора би трябвало да може да го освободи.

Тя го гледаше така, сякаш не вярваше на ушите си.

— Как?

Той сви рамене.

— Рикардо не знаел. Повярвай ми, свещениците положили много усилия, изтезавали го дълго време с надеждата, че той ще проговори. Мислели, че ще открият демон в лицето на Роза Деванес. Но единственото, което успели да изтръгнат от него, било, че тя трябва да ги докосне. — Направи пауза. — Но понякога нещата се обърквали. Понякога човекът, на когото Роза се опитвала да помогне, да свали бариерите, полудявал. Веднъж намерили мъртъв човека, посетен от нея.