Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

Тя поклати глава.

— Още не. Струва ми се, че мина много време от разговора ми с него. Но всъщност не е така. Не мога да очаквам, което и да е лечение да даде резултат само за една нощ. — Усмихна се. — Обаче Скот ми се обади, че състоянието на един от моите пациенти рязко се е подобрило. Може би нямат чак такава нужда от мен, каквато съм си мислела.

— Имат нужда от теб — каза Грейди. — И ти имаш нужда от тях, нали? Казвала си ми, че винаги си искала да бъдеш лекар. Кога го разбра?

— Когато бях още малко дете в началното училище. Имах приятелка, Антония, която преживя автомобилна катастрофа. Всички мислеха, че ще умре. Но тя не умря. Спасиха я. — Направи пауза. — Аз мислех, че това е чудо. И исках да съм част от него. Не ми беше необходимо много време да открия, че чудеса не се случват, но все още исках да помогна, да облекча болката. Има толкова много болка по света, Грейди.

— И толкова много радост — каза той. — В света винаги има равновесие.

Тя кимна.

— Знам. Всеки път, когато забравя това, отивам да взема малкия Дейви и да го изведа на разходка и той ми напомня, връща ми радостта. Децата знаят всичко за радостта.

— Дейви е момченцето, с което беше в зоологическата градина?

— Да. — Лицето й се озари от усмивка. — Заедно с доклада си, Скот ми изпрати и нова снимка на Дейви. Купили са му първия му велосипед. Има допълнителни колела, но трябва да видиш колко е горд той. Прекрасно е.

— Сигурно е така. — Погледът му не се отделяше от лицето й. — Ти очевидно си луда по това дете. Изненадан съм, че не си специализирала педиатрия.

— Трябва да бъда силна. Трябва да се развивам. — Направи гримаса. — И без това достатъчно ме критикуват, че не съм напълно обективна с пациентите си. Болно дете кара сърцето ми да се разкъсва.

— Тогава дай си почивка, по дяволите — каза той дрезгаво, едва ли не грубо. — Защо се измъчваш така?

— Защото радостта си струва болката. — Тя се облегна назад, за да може келнерът да постави пред нея чашката с кафе. — Аз не съм мъченица. Не можеш да си представиш как се чувствам, когато всичко е наред и пациентите си отиват у дома здрави и щастливи.

— Напротив, мога. — Той вдигна чашата бърбън. — Забравяш, че не ми е нужно да прибягвам до въображението си, когато става въпрос за това, как се чувстваш. Понякога дяволски ми се иска да не е така.

Тя внезапно беше върната към осъзнаването на интимността между тях, която нарастваше с всеки момент.

— Точно така, забравих. — Хвърли бърз поглед към опашката пред рецепцията. — Харли е вече доста напред. Може би е по-добре да се присъединя към него.

— След няколко минути. Изпий си кафето. — Изкриви устни. — Обещавам повече да не повдигам теми, които те смущават.

Сиена остави бележката пред Молино.

— Фалбон успял да ги проследи до летище „Биестроп“ близо до Шантили. Не са купили билети за нито един от редовните полети, така че трябва да са си уредили чартърен полет.

— Докъде?

— Фалбон все още работи по въпроса. Може да отнеме известно време. Грейди е експерт в прикриването на следите си.

— Не ми казвай това. Трябва да знам сега. — Издърпа горното чекмедже на бюрото си и извади дебела папка. — Това ли е последната информация, която сме събрали за семейство Деванес?

Сиена кимна.

— Но спряхме да търсим, когато разбрахме, че Книгата е у Гилъм. А след като открихме и Мегън Блеър…

— Не биваше да преставаш да събираш информация. Когато открихме Мегън Блеър, аз трябваше да се погрижа за нея, което не означаваше, че вече не се интересувам от проклетата Книга.

Сиена поклати глава.

— Имах намерение да продължа. Доколкото това засяга мен, Книгата трябва да е главната ни цел. Но има прекалено много имена, а и са разпръснати в поне дузина страни. Ще е необходимо време да…

— Едмънд Гилъм е посетил пет страни в последните шест месеца. Дания, Швеция, Русия, Германия и Италия. Трябва да е дал Книгата на някого в тези страни. Имаме нужда само от следа, а Мегън Блеър може да ни я даде. — Започна да разгръща папката. — Ако Фалбон си свърши работата.

Пухени матраци и горещ шоколад в сребърни чашки.

Мегън се усмихна, когато излезе от банята след душа. Таблата с горещия шоколад беше оставена на ниската табуретка пред дивана, а кувертюрата на леглото беше отметната, за да разкрие снежнобелите чаршафи.

— Прекрасно. — Грейди се подпираше на рамката на вратата, съединяваща двете стаи. — Поръчах шоколада, защото Харли би се радвал да го опиташ. — Погледът му я обходи от главата до петите. — Изглеждаш доволна.