Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Не вярвам смъртта на Гилъм да е била тиха или пък в резултат на смирение. Умря от трудна смърт. Преряза си гърлото с парче нащърбено стъкло.

Обзе я ужас.

— Защо?

— Не остави бележка. Ще трябва ти да ми кажеш.

— Ако мога. — Тя поклати глава. — Не знам нищо за това. Дори не знам дали мога да чуя нещо друго, освен несвързани части от изречения.

— Успя да доловиш цял разговор в онази пещера.

— Но дали ще мога да го направя отново?

И дали искаше да го направи? Разбира се, че не искаше.

Вече се ужасяваше от мисълта, че ще трябва да влезе в онзи фургон.

— Ти самият каза, че не знаеш какво да очакваш от един Слушател. А аз сигурно съм Слушателят с най-малко опит на тази планета.

— Отказваш ли се?

Да.

— Не.

Нямаше да избяга още при първото предизвикателство. Не само заради сделката с Грейди, но и заради факта, че ако не се изправеше срещу гласовете, цял живот щеше да се страхува от тях.

— Няма да се откажа. — Погледна през прозореца на колата. — Но искам твоето обещание.

— Че ще ти помогна?

— Не, че ще останеш вън от това. Искам да съм сама в онзи фургон. Не знам дали ще можеш да улесниш нещата за мен. Каза, че не си успял да го направиш онази нощ в пещерата. Ако можеш, не искам това да се случи.

— Не мога да направя много, освен ако не ми позволиш. Вече си прекалено силна. — Стисна здраво кормилото. — Позволи ми, Мегън. Не ме оставяй отново отвън.

— Не те искам. Трябва да се справя с това сама. Няма да бъда инвалид. Обещай ми.

Той замълча, после неохотно кимна с глава.

— Добре, имаш думата ми. — Добави горчиво: — Щастлива ли си сега?

— Не. — Опита се гласът й да прозвучи спокойно. — Страхувам се. Но това не променя нищо. Така трябва да бъде.

— Искаш да кажеш, че е така, както ти искаш да бъде.

Не, не беше така. Тя искаше да се облегне на силата му. Искаше да бъде сгушена и защитена от острите ветрове и гласовете, които никога не спираха. Повтори:

— Както трябва да бъде. — После смени темата: — Наближихме ли вече хотела?

— Остават още само няколко мили. Наех малка къщичка с две съседни стаи. Искам да те наглеждам.

— Добра идея. Нямам възражения срещу това да се грижиш за моята безопасност. Имам си достатъчно задачи и проблеми. Що се отнася до мен, моята безопасност е твое задължение.

— И аз ще се справя. Бих искал ти да… — Звънна мобилният му телефон и той погледна екрана. — Харли. — Отговори: — Какви са новините? — Слуша известно време, после погледна Мегън. — Претърсил е района на цирка и не е видял и следа от Молино и хората му. Можем да сме абсолютно сигурни, но той ще предприеме и втора обиколка. Фургонът може да бъде на твое разположение или утре вечер… — Направи пауза. — Или тази вечер. Ти избираш.

Тя се напрегна. Не мислеше, че ще й се наложи да вземе това решение. Мислеше, че ще има време да се подготви физически.

— Не оказвам натиск — каза тихо Грейди. — И утре вечер е добре.

Но това означаваше, че през всичките тези часове тя ще трябва да изпитва ужаса на очакването. А и можеше ли въобще да се подготви психически? Нямаше никаква представа какво ще се случи.

— Тази вечер.

Той се поколеба и тя помисли, че ще започне да спори с нея. След това той каза по телефона, като подчертаваше всяка дума:

— Тази вечер.

Затвори и се обърна към нея:

— Сега е само девет часът. Ще се наложи да изчакаме до около три след полунощ, преди да предприеме нещо. Затова ще се настаним в хотела.

— Чудесно.

Недей да трепериш. Не му позволявай да види колко се страхуваш.

— Ще взема душ и ще се опитам да се обадя на доктор Гарднър. Ще се представя и ще запитам как е Филип. След това ще изпратя електронно съобщение на моя приятел Скот и на съпругата му Жана, за да им кажа, че съм добре и не бива да се тревожат за мен. Нямах тази възможност, преди да напусна Атланта. Ще помоля Скот да се погрижи за редовното лечение на трима от пациентите ми. На него мога да имам доверие.

— И това е всичко, което ще му кажеш?

— Разбира се, това е всичко. Те не биха разбрали нищо от тези психически странности. Само ще ги разтревожа. По дяволите, самата аз не ги разбирам.

Но прекрасно знаеше, че само след няколко часа ще пътува към цирк „Кармеж“, и страхът й нарастваше с всеки момент.

Мегън откри, че доктор Гарднър е така сърдечен и отзивчив, както беше казал Грейди.

— Прочетох доклада за състоянието на чичо ви и мога само да ви обещая, че ще направя всичко възможно да ви го върна — каза той тихо. — Никога не бих ви излъгал, доктор Блеър. Вече са ви казали колко е сериозно състоянието му, а голяма част от лекарите смятат, че за пациентите в кома има много малко надежда.