Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Например?

— Дали ако гласовете говорят на италиански, френски или немски, ехото, което Слушателят чува, е също на тези езици. Или ехото е просто предаване на чувствата и се превежда на езика на Слушателя.

— О, за бога! — Тя смръщи вежди. — Нима трябва да разбирам, че не само трябва да чуя проклетите гласове, но и да преведа какво казват?

— Ще разберем това, когато се опиташ да ги чуеш. — Не проговори, докато келнерът наля кафето им, а после се оттегли дискретно. — Но независимо от всичко, трябва да опиташ.

— Не се налага нищо да правя. Изборът ще бъде мой. — Вдигна чашката към устните си. — Сключихме сделка. Ако това ще ми помогне да стигна до Молино, ще се опитам.

— Да, това ще ти помогне да стигнеш до Молино.

— И кого трябва да чуя?

— Едмънд Гилъм.

Тя навлажни устни.

— А той… мъртъв ли е?

— Да, предполага се, че се е самоубил преди шест седмици.

— Предполага се?

— Мъртъв е. Вероятно е самоубийство. Но трябва да знам при какви обстоятелства.

— Защо?

— Търся една Книга. Вярвам, че той знаеше къде е.

— И мислиш, че аз ще успея да открия местонахождението й?

— Има голяма вероятност. — Направи пауза. — В противен случай нямаше да те карам да преминеш през всичко това. Защото ще е грозно.

— Предупреждаваш ме.

— Да. Това, че имам огромно желание да ми помогнеш, не означава, че искам да си с вързани очи. Бъди подготвена, Мегън.

Тя сведе поглед към кафето в чашата си.

— Тази Книга трябва да е много важна за теб.

— Важна е за доста хора. Искаш ли да ти разкажа за нея?

Тя се замисли. После поклати категорично глава.

— Не искам да знам нищо за това. Не искам да съм замесена в делата ти. Искам да открия това, което търсиш, а после да преследвам Молино.

— А, разбирам. Искаш да останеш встрани, докато не дойде времето да убиеш?

Тя трепна.

— Ако настояваш да се изразиш така.

— Нещата са такива, каквито са. — Той сви рамене. — И не мога да те обвинявам. Все още се страхуваш да стъпиш в подвижните пясъци, стоиш на ръба и се опитваш да не паднеш в тях. Напълно естествено е да искаш да се защитиш. — Направи знак на келнера. — Готова ли си да тръгнем? Хотелът е на около двайсет мили оттук и ми се струва удобен. Но както и да е, ще прекараме там само една нощ. Ако Харли свърши своята работа и успеем безопасно да те настаним.

— Защо трябва да е безопасно?

— Просто обичам да съм сигурен. Има вероятност Молино да наблюдава мястото.

— Не мога да повярвам, че той очаква Слушател. Това е прекалено странно.

— Не, той очакваше мен. Но успях да пристигна и да си тръгна от Рим, без той дори да разбере, че съм бил там.

— А сега къде отиваме?

Той остави пари на масата и се изправи.

— В цирка.

— Какво искаш да кажеш с това? — запита Мегън, веднага след като влезе в колата.

— Точно каквото казах. Едмънд Гилъм умря във фургон на цирка „Кармеж“. А те бяха в Рим по онова време. Циркът пътува из цяла Европа и Шантили е втората им спирка след Рим.

— И аз трябва да седя във фургона и да чакам, за да видим какво ще стане?

— Точно така.

— Ако е умрял в Рим, откъде знаеш, че фургонът е все още с този цирк?

— Тяхна собственост е. Дават ги под наем само на цирковите артисти.

— А Едмънд Гилъм е бил един от тях?

— Да.

Тя изкриви устни.

— Гадател?

— Не, не искаше да бие на очи чак толкова много. Тренираше коне. Усещаше неимоверно животните и имаше шест красиви коня, които правеха някои наистина интересни номера. Нищо изключително. Нищо, което да му осигури договор в Лас Вегас. Но на него така му харесваше. Не искаше да привлича прекалено много вниманието, а работата му позволяваше да пътува из континента.

— Звучи така, сякаш е водил типичен за циганите живот.

— Той смяташе пътуването за част от работата си.

— Женен ли беше?

— Не и по време на смъртта си. Беше женен няколко години преди това за германка, собственичка на магазин, но се разведоха след пет години брак.

— Знаеш доста за Гилъм.

— Проучих го основно, преди да реша, че той е човекът, когото търся. Беше добър човек. Мисля, че щях да го харесам.

— Трябва да е бил с нестабилна психика, щом е допуснал самоубийство.

— Може би.

— Ти каза, че ехото се чува само на места, станали свидетели на страшни трагедии или огромен стрес.

— Доколкото ние знаем.

— Мислиш, че онзи фургон е бил сцена на поне едно от двете. Самоубийството със сигурност е трагедия, но невинаги е свързано с висока степен на стрес. Понякога е просто тъга и примирение.