Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Господи, не. Това вече е страшно. Прекалено голяма отговорност.

Тя откри, че се усмихва, докато го гледа как върви към терминала. Харли беше странен, не приличаше на нито един от познатите й, но тя се чувстваше много по-спокойна с него, отколкото с хора, които познаваше от години.

— Харесваш го. — Погледът на Грейди не се отделяше от лицето й. — Това не ме изненадва. Повечето хора просто гравитират около Харли.

— Гравитират? Странна дума.

Грейди сви рамене.

— Но приляга съвсем точно за случая. Привлича хората към себе си, както слънцето планетите.

— Мисля, че той би се засмял на това сравнение — усмихна се тя. — Или може би не. Вероятно ще бъде поласкан, ще го приеме като нещо, което му се полага.

— Имала си възможност да го опознаеш по пътя дотук. — Хвана я за лакътя и я поведе към чакащата кола. — Мисля, че малко ревнувам.

Тя му хвърли скептичен поглед.

— А аз мисля, че ме лъжеш. Защо?

— Защото усещам някаква интимност между вас. А през последните дванайсет години само аз съм интимен с теб. — Гледаше я право в очите. — И не искам никой друг да се приближава толкова до теб.

Тя почувства как я залива топлина — бавно, на вълни. Думите му бяха неочаквани за нея, изненадаха я. Както и отговорът й.

— Ти може и да се чувстваш интимен с мен, но това е само от твоя страна. Нима мислиш, че не съм имала истински интимни връзки с мъже през всичките тези години?

— О, да. Беше влюбена през първата си година в колежа. Но това въобще не ме тревожеше. Втората ти връзка беше с младия латиноамериканец. Как се казваше той? Джулио някой си. — Устните му изтъняха. — Тогава се тревожех, защото често си лягаше с него. Чувстваше прекалено много. Беше нещо средно между това да се побъркам и своего рода еротично воайорство. Беше обезпокоително като дявола. Дори се наложи да намеря начин да се затварям за теб по време на интимните ви моменти.

Бузите й пламнаха.

— Опитваш се да ме накараш да изпитвам смущение? Престани да говориш така. Ти си едва ли не непознат за мен.

— Едва ли не. — Отвори й вратата на колата. — Обаче тази е ключовата дума. Познаваше ме доста добре онова лято на плажа.

— Така мислех. — Тя влезе в колата. — Какви ги вършиш, Грейди? Какво си намислил?

— Мили боже, колко си подозрителна. Каза, че искаш да бъда честен с теб. Аз просто ти се подчинявам.

И упражняваше чара и сексапила си, които я бяха привлекли към него преди толкова много години.

— Защо сега?

— Защото ще бъдем много близки през следващите няколко седмици. Искам всичко да е ясно, за да можеш да се концентрираш. Не искам нищо да ти пречи. Има само един елемент, който може да предизвика незабавен проблем. — Влезе в колата и запали двигателя. — Не бива да има никакви подмолни течения, които да отвличат вниманието ти. Понякога те могат да бъдат по-лоши от… — Млъкна, защото трябваше да изкара колата на заден ход от паркинга. — Не искаш да слушаш подобни неща, затова ще ги съкратя. Искам да правя секс с теб. Искам да ти направя всичко, което ти стори онзи недорасъл Медера, че и повече. От момента, в който те видях в зоологическата градина, искам това да се случи. По дяволите, даже може би преди това.

Тя не можа да проговори веднага.

— Прав си — каза накрая несигурно. — Не искам да слушам.

— Почти свърших. Ако те гледам така, сякаш искам да ти скоча, то е, защото наистина го искам. Няма нужда да си задаваш въпроси или да се тревожиш, да се питаш какво ли ще направя, ако ми дадеш възможност. Тази част от мен е примитивна и егоистична. — Колата влезе в уличното платно. — От друга страна, основното, което ме привлича към теб, не се намира между краката ти. Няма да си легна с теб, ако това ще ме лиши от помощта ти.

Тя се опита да запази спокойствие.

— Свърши ли?

— Да. Достатъчна ли ти е тази искреност?

Повече от достатъчна , помисли си тя. Чувстваше се като във вътрешността на нагорещена пещ. Грубостта на думите му можеше и да я обиди. Но не, беше възбудена. Гореше, не й достигаше въздух, тялото й вече беше готово. Спомените за онзи Грейди, когото познаваше през онова лято, се смесваха с реалността на този нов Грейди — по-мургав, по-опасен, по-опитен.

— Напълно ми е достатъчна.

Тъмните му очи блестяха, погледът му задържаше нейния. Майка й го беше сравнила с принц от Ренесанса и точно този образ виждаше сега тя. Чувствената извивка на устните му, хлътналите бузи, изражението, което подсказваше сексуално желание. Побърза да извърне поглед.