Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Глупости. — Тя се усмихна. — Нямаш нужда някой да те гали по главата. Няма да знаеш как да се държиш, ако това се случи.

— Бих могъл да се науча. Не ти минават тези? Предполагам, че ще трябва да опитам нещо друго. Остави ме да помисля. — Хвана я за ръката. — На път за Стокхолм.

— Стокхолм? Мислех, че отиваме в Париж.

— Така е. Но ще минем през Стокхолм. Грейди има нужда от малко време, за да ни прокара път, така да се каже.

— И не искате Молино да знае къде отиваме, в случай че ни следи?

— О, да, той ни следи. Но няма да е за дълго. В Стокхолм ще се смесим с тълпата и ще изчезнем. Хайде, ще изтървем полета си, ако не побързаме. — Той й се усмихна и я хвана за лакътя. — Обещавам да направя полета интересен. Още не съм имал възможност да покажа остроумието си, защото в чакалнята на болницата бях зает да бъда мил и да предлагам утеха.

— Свърши добра работа.

В момента също вършеше добра работа. Тя осъзна, че откакто е с него, вече не е така нервна и се страхува по-малко от бъдещето. Харли не само отвличаше вниманието й от проблемите и неприятностите, но лекият жест, с който я побутваше към вратата, я успокояваше също толкова, колкото и думите и поведението му в чакалнята на болницата.

— Трябва обаче да се придържаш към това, в което си добър. В момента за мен ще е изтощително да се възхищавам на нечие остроумие.

— Какво облекчение! Огромна тежест се смъкна от раменете ми.

Тя осъзна, че вече не се чувства напрегната. По време на дългия полет щеше да има възможност да мисли за всички неща, преобърнали живота й така внезапно. Щеше да има и много, много часове да се подготви за следващата си среща с Грейди. Дали Грейди не преследваше точно тази цел, като беше уредил Харли да я заведе до Париж? Възможно беше.

— Да вървим. — Тя тръгна пред Харли към вратата. — Колкото по-рано тръгнем, толкова по-скоро ще приключим с това.

— Тя лети към Стокхолм — каза Питър Сиена, обърнал се с лице към Молино. — Дарнел ме информира, че самолетът е излетял преди четирийсет минути.

— Заедно с Грейди ли?

— Не, Грейди е излязъл от къщата й почти два часа преди тя да тръгне за летището. Дарнел е решил, че ти ще предпочетеш той да остане на поста си и да наблюдава Мегън Блеър. Качила се е в самолета с Джед Харли — мъжа, който беше с нея и в болницата.

Молино изруга тихо.

— Което е все едно, че е с Грейди. Харли работи за него през последните четири години. Кои са нашите хора в Стокхолм?

— Още нямаме такива. Но Макс Уидър е в Берлин. Да му се обадя ли и да го изпратя в Стокхолм?

Молино кимна.

— Искам да е на летището, когато техният самолет пристигне. Възможно е направо оттам да вземат друг самолет, а аз искам да знам накъде са тръгнали. — Направи гримаса. — Освен това трябва да следим и Грейди. Това сигурно е негова работа.

— Опитва се да я защити?

— Може би. Но не се налага да я изведе от страната, за да стори това. Обзалагам се, че работи по въпроса с книгата.

— Работи?

— Ако тя е като майка си, може да му помогне да я намери.

— О, разбирам.

Изражението на Сиена остана спокойно, но Молино усещаше скептицизма му. Долавяше още и насмешка. Той знаеше, че Сиена не вярва на всичките тези психически глупости , както ги наричаше. Дяволски искаше и той да може да си позволи да не вярва. Дори когато Стивън беше умрял, Сиена беше помислил, че смъртта му е естествена. Но какво знаеше той? Беше в Маями, когато Стивън беше убит. Но Молино знаеше, че го е убила онази кучка. Беше видял как го беше направила.

Болката, макар и стара, отново го завладя. Кучка. Кучка. Кучка. Беше се погрижил тя да гние в ада, но дъщеря й беше още жива. И другите откачени, които бяха с нея.

Но не задълго.

Нямаше да обърне внимание на скритото презрение на Сиена, както продължаваше да прави през всичките тези години. Възмущаваше се, но не можеше да го обвини, че не вярва във факта, че Стивън беше станал жертва на онази вещица. Понякога, когато се събудеше посред нощ, Молино също не вярваше в това. То обаче беше вярно и щеше да остане истина, докато той не успееше да го превърне в лъжа. Докато не изтребеше от лицето на земята тези откачени. Докато не убиеше Мегън Блеър и не намереше Книгата.

— Следят ни. — Погледът на Харли беше прикован в огледалото за обратно виждане. Бяха наели кола на летището в Стокхолм. — Черно „Волво“. Един човек, мисля. Това обикновено означава наблюдение, няма да последва опит за убийство.

— Каква утеха! — прошепна Мегън. — Мога ли да отбележа, че в камиона, който се опита да ме изблъска от магистралата, имаше само един човек?