Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

Тя смръщи вежди.

— Аз не съм като майка си. Не мога да намирам хора или неща.

— Всъщност Намирането е често срещан талант. То често придружава по-съществените такива. Човек никога не може да каже какъв талант ще изскочи. — Сви рамене. — Не разчитам да си наследила точно този. Аз имам нужда само от Слушател. И това ще бъде достатъчно.

Тя потрепери при спомена за мъчителното преживяване в пещерата. И той искаше тя отново да се изложи на тази травма?

— Вероятно ще е още по-зле отпреди, по-лошо от всичко преживяно от теб досега. — Той наблюдаваше внимателно изражението й. — Струва ли си, как мислиш?

Мили боже, разбира се, че си струваше. Би могла да понесе всичко, ако това означава да стигне до Молино. Неговото гротескно присъствие хвърляше сянка над целия й живот.

— Няма да съм твоята кукла на конци. Няма да направя нищо, което е аморално според моите критерии.

— Тогава ще трябва да се уверя, че ти ще останеш част от проекта, като се погрижа всичко да бъде чисто, или ще се наложи да те примамя към тъмната страна. — Продължи забързано: — Ще трябва веднага да тръгнем оттук. Хората на Молино те наблюдават, а аз искам да се движиш свободно. Изненадан съм, че не е предприел нов ход след стрелбата, в която беше улучен Филип. Няма да му дадем друг шанс.

— Къде ще отидем?

— Във Франция. Говориш ли френски?

— Колкото съм научила в гимназията. Но и много съм забравила. Ще имам ли нужда от този език?

— Не знам.

— А и нямам паспорт.

— Няма проблеми. Вече съм ти приготвил.

Спомни си думите на Филип, че Грейди подготвил всички необходими документи, които да докажат, че той е неин чичо.

— Колко удобно. Трябва да си бил много сигурен в мен.

— Не, но обичам винаги да съм подготвен. Като момчетата скаути.

Седнал там, небрежно отпуснат, мургав и тъмнокос, той й напомняше за забележката, която майка й беше направила за него — приличаше на принц от Ренесанса, притежаваше и смъртоносното излъчване на онази епоха.

— Ти определено не си момче скаут. — Бутна стола си назад. — Отивам да си приготвя багажа и да се обадя в болницата, за да им кажа, че се налага да взема непредвиден отпуск. Ще съм готова след час.

Той кимна.

— Аз самият трябва да уредя някои неща.

Тя тръгна към вратата.

— Което означава, че не си напълно готов. — На прага се спря, обърна се и го погледна. — Истината ли ми каза, Грейди?

— Абсолютно.

Погледът й внимателно се плъзгаше по лицето му, изучаваше го.

— Но не ми каза всичко, нали?

Той мълча няколко секунди.

— Трябваше да се досетя, че ще усетиш. Не, не ти казах всичко.

— Защо?

— Не е в мой интерес. А и като не знаеш някои неща, няма да си изложена на опасност.

Нямаше да й каже нищо повече.

— Ще открия всичко, Грейди.

— Не се съмнявам. Но не сега, не и от мен.

— Мога да направя това част от сделката.

— Не сега, Мегън — каза той тихо, но категорично.

Тя се поколеба. Нямаше желание да спори с него в момента. Вярваше, че й беше казал истината. Останалото можеше да почака, докато не постигне по-голям контрол над себе си и над ситуацията.

— Ще разбера всичко, Грейди. И по-добре да си подготвен за това, момче скаут.

Премина коридора с широки крачки и затръшна след себе си вратата на спалнята.

Докато гледаше как вратата се затваря след нея, Грейди си помисли, че тя вероятно ще открие всичко много по-бързо, отколкото е удобно за него. Той просто имаше късмет, че в момента доста неща занимават ума й, главното, от които беше Молино. Щеше да е забавно да застави събитията да се развиват толкова бързо, че тя да няма време да спре и да помисли. Не беше сигурен каква част е усетила в онази пещера при смъртта на майка си и колко неща е успяла да разбере чрез болката. Беше невероятно, че се беше съгласила отново да преживее толкова много болка.

Не, не беше чак толкова невероятно. Той беше разчитал на силата и решителността й, когато беше решил да я помоли за помощ. Никой не познаваше Мегън така добре като него. От момента, в който я беше срещнал в къщата на плажа, той беше почувствал връзка с нея, която се беше задълбочила и станала по-силна още през онова лято. Беше се опитал да я запази непокътната. Опитваше се да изпитва към нея братски чувства, но това никога не му се беше удавало. Тя още тогава беше зряла за възрастта си и така дяволски жива, излъчваше блясък, който привличаше. Беше дяволски трудно да не протегнеш ръка към нея, да не я докоснеш.