Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

Тя не отговори веднага. Не искаше да произнесе думите. Ако направеше това последно признание, щеше да промени всичко — миналото си, настоящето и бъдещето си. И никога вече нямаше да може да погледне на себе си по същия начин.

— Страхуваш ли се? Ако това ще ти помогне, ще ти кажа, че не се налага да се изправиш сама срещу това. Аз ще съм тук за теб.

— Не искам помощта ти. — Това не отговаряше на истината. Имаше нужда от помощ, обаче не искаше да я приеме. — Аз съм това, което съм. Аз съм тази, която трябва да се справи с всичките си проблеми.

— И какво по-точно си ти, Мегън? — запита той тихо. — Кажи го.

— Аз съм доста интелигентна жена и съм лекар.

— И?

Тя се поколеба, после, все така колебливо, изрече думите:

— Аз съм Слушател, по дяволите.

Той се усмихна.

— Най-после.

— Но аз не съм Нора и няма да завися от тебе като нея.

— Тази мисъл ми хрумна, след като се наложи да те гоня, когато ти реши да се изправиш срещу демоните си, вместо да се оставиш да бъдеш травматизирана като повечето хора. Не вярвам, че думата зависима въобще може да бъде включена в описанието на твоя характер.

Тя беше престанала да го слуша още след първото изречение.

— Демони — повтори. — Използвал си тази дума и преди. Но аз не мога да мисля за гласовете като за демони, дори да се наложи да живея с тях. Те принадлежат на хора. Лоши хора, добри хора, егоисти, щедри и великодушни, безпомощни, притежаващи власт, но хора. Винаги хора. Ако трябва да се справям с демони, животът ми ще бъде истински ад.

— Мили боже!

— Какво?

— Ти вече моделираш ситуацията така, че тя да ти приляга, за да можеш по-късно да се справиш с нея.

— Опитвам се да оцелея. Ще оцелея.

— Сигурен съм в това. — Той отново отпи от кафето си. — Обаче не си ме поканила тук, за да гледам как се бориш с таланта си. Каза, че имаш нужда от отговори.

— Умът ми обикновено е стриктно подреден. Справям се с проблемите един по един.

— Очевидно вече прескочи първия. Задай ми въпросите.

Прескочила? Имаше чувството, че мислите й пълзят бавно като охлюви, беше й трудно да свикне с факта, че е Слушател. Но вече го беше приела и сега трябваше да продължи нататък.

— Каза, че майка ми била убита от човек на име Молино. Отмъщение. Защо?

— Той я обвини, че е убила сина му, Стивън. Молино е най-подлата гад на земята, но обичаше сина си. Гордееше се с него и вероятно имаше причини за това. Доколкото обаче аз можех да преценя, момчето беше лъжец, садист и изнасилвач: качества, които беше наследило от баща си.

— И той е решил, че майка ми е убила сина му? — Поклати глава. — Сгрешил е.

— Зависи как ще погледнеш на нещата.

— Не, не е така и не съм съгласна с теб. Тя беше мила и нежна.

— Да, но дори милите и нежни хора убиват при самозащита.

— Но от какво се е наложило да се защити? Кой, по дяволите, е Молино?

— Гад, измет. Ръцете му са изключително мръсни. Търгува с наркотици, собственик е на верига публични домове в Африка и Южна Америка, замесен е дори в търговия с деца.

— Какво?

— Плаща на бандитите да крадат деца от селата в Африка, замесен е дори в отвличания на деца в Съединените щати и Европа. Продава ги на клиенти по целия свят. Тази търговия е изключително доходна. Много племена в Африка вярват, че ако дефлорират девственица, ще се отърват от СПИН-а.

Мегън не можеше да повярва на целия този ужас.

— Не! — прошепна тя.

— Нямаше да те запозная с всичките тези отвратителни подробности, но трябва да разбереш какъв кучи син е Молино всъщност. — Направи пауза. — И защо майка ти трябваше да те изостави, когато с нея се свързаха и помолиха за помощта й, за да го спрат.

— И кой се свърза с нея?

— ЦРУ. Правителствена поръчка. Трябваше да прекратят потока наркотици, с които Молино плащаше на бандитите и с които наводняваше пазара. — Сви рамене. — Не че те не бяха само капка в морето. Мрежата на Молино беше толкова широка, че те не вярваха, че могат да го спрат. Все пак решиха да направят опит.

— И защо замесиха точно моята майка?

— Трябваше да го открият и да го поставят в ситуация, в която да могат да съберат доказателства срещу него. По онова време той пътуваше из Африка със скоростта на светлината и обикновените информатори бяха безполезни. Затова ме накараха да напусна военните и да се опитам да го проследя. — Поклати глава. — Само че аз не бях в силата си — не това беше моята област. Аз мога да контролирам, не да откривам. Обадих се на Майкъл Травис и го помолих да изпрати някого, който може да свърши работата. Той ми даде името на жена, с която се срещнал преди три години. Тя отишла при него, защото дъщеря й показвала признаци на Слушател. Искала да знае как може да блокира ехото, което дъщеря й чува. Успявала да блокира своето, но имала нужда от помощ за детето. Справяла се и с неговото, когато детето било на седем, но след пубертета проблемът станал твърде сериозен и тя не можела да се справи сама.