Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Просто не мислех, че ще го преместят по-рано от утре.

— Исках той да бъде удобно настанен.

— За да можеш да го свалиш от първото място на списъка с приоритетите си?

— Не. — Той я погледна право в очите. — За да можеш ти да се успокоиш. Да, исках той да получи възможно най-добрите грижи, но също така исках твоят ум да е бистър и концентриран. Ако това ме прави копеле, така да бъде. — Напълни чашката си с ароматната черна течност. — Не вярвам обаче моята егоцентричност да е толкова важна за теб в този момент, в противен случай нямаше да съм тук. Твой ред е, Мегън. Защо искаш да разговаряш с мен?

— Защото ти си единственият, който разполага с отговорите. — Тя стисна здраво чашката. — Искам да знам повече.

— Повече?

Тя извади сгънат лист хартия от джоба си и му го подаде.

— Когато бях в пещерата, чух много гласове, но тези бяха единствените, които долавях ясно в цялата какофония. Те представляваха най-силното ехо.

— И?

— Трябваше да знам , че казаното от теб отговаря на истината. — Поклати глава. — Не, няма начин да знам със сигурност, но трябваше поне да повярвам. — Пое си дълбоко дъх. — Затова и прекарах последните шестнайсет часа пред компютърния екран и прегледах всички стари броеве на местния вестник. Трябваше да намеря нещо, за което да се хвана.

— И откри ли нещо?

Тя не отговори директно.

— Не беше лесно. Трябваше да отнеса информацията към някаква дата. Да прегледам всяка една статия от 1913 година насам, когато е бил основан вестникът. И особено онези, които се отнасяха до каменоломната. Дори не знаех дали случилото се там ще бъде отразено във вестника. Възможно беше да има и неразкрити престъпления. Ако емоционалната травма е лична, няма причина за нея да пишат в пресата.

— Да, няма абсолютно никаква причина. — Той я изгледа с присвити очи. — Ти си… въодушевена. — Показа първото име в списъка, който тя му беше показала. — Хирам?

— През 1922 Хирам Лъдлоу, работник в каменоломната, бил съден за убийството на съпругата си, Джоана. Бутнал я от скалата, която е само на няколко метра от пещерата. След това застрелял брат си. Умрял в затвора през 1935.

Грейди посочи второто име в списъка.

— Пърсил.

— През 1944 Кити Брендъл съдила Доналд Пърсил за издръжка на дете. Ставало въпрос за нейната незаконна дъщеря. Тя работела във фабриката за килими на Пърсил близо до града. Очевидно, когато се върнал от Втората световна война, по време на която служил в армията, Доналд започнал да спи с нея. Срещали се тайно в пещерата онова лято и дъщеря й, Гейл, била зачената там. Той отрекъл да е бащата, тя била уволнена от работа и прогонена от града. Но се борила, спестила пари за адвокат и завела дело, когато дъщеря й била на седем години.

— Спечелила ли?

— Не. Неговото семейство притежавало и власт, и пари. Тя трябвало да плати съдебните разноски, спечелила си лоша репутация, което било ужасно по онова време. Исках да открия какво се е случило с нея по-късно, но не разполагах с повече време.

Той сведе поглед към третото име.

— А бебето Джон?

Тя поклати глава.

— Не можах да открия нищо във вестниците. Може би на него не му се е случило нищо лошо в онази пещера. Може би майка му просто е побягнала като ранено животно, когато бебето й Джон умряло или е пострадало сериозно. Не знам нищо повече, но предполагам, че е изгубила детето си.

Грейди постави въпросителен знак до името Джон.

— Двама от трима. Не е лошо.

— Не е лошо? Ужасно е. Всичко това е ужасно. — Тя вдигна ръка, когато той понечи да каже нещо. — Да, знам, че говориш за предполагаемия ми успех. Но аз просто не мога да отделя гласовете от агонията, която са преживели. Не мога да сложа край на собствената си болка. Като че ли я поемам цялата и после не мога да се освободя от нея. Успяваше ли съпругата на Филип да стори това?

Той кимна.

— Тя обаче не усещаше така силно чувствата на другите. Нора не успяваше да отдели гласовете един от друг. Те просто идваха на приливни вълни и й звучаха като непрекъснато ехо. Мисля, че е така при повечето Слушатели.

— Тогава, защо аз имам такъв късмет? — запита тя с горчивина.

Той погледна в черната течност в чашката си.

— Възможно е твоят специфичен талант да има и други аспекти. — Той смени темата. — Не отговори на въпроса ми. Търсеше нещо сигурно, някакво доказателство, което да те убеди. Намери ли го?

— Всичко може да е плод на предположения, съвпадение.

Той повтори.

— Намери ли го, Мегън? Вярваш ли ми? Вярваш ли, че имаш психичен талант?