Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

Тя не се съпротивляваше. Чувстваше се топла, силна и жива. Имаше нужда от този прилив на живота след срещата със смъртта, която заплашваше да й отнеме Филип.

— Претки каза, че той вероятно никога няма да излезе от комата. Искаше да знае дали ще пожелая да престанат да поддържат живота му. — Зарови глава в рамото му. — Да върви по дяволите. Няма начин. Филип още не е имал възможност да се опита да се бори, да намери изход от това. И аз не съм имала възможност да се боря за него.

— Шшш, тихо. — Грейди я галеше по косата. — Права си. Ще се погрижим за него. И ще намерим начин да му помогнем.

— Дяволски си прав. — Тя се отдръпна от него и изтри сълзите си. — И първото, което ще направим, е да открием онзи кучи син, който стреля по него. Не искам това копеле да се радва на живота, докато Филип лежи неподвижно, прикрепен към разни апарати.

— Работя по въпроса. — Той стисна силно устни. — Не изглеждай така изненадана. Аз съм човекът, изпратил Филип при теб. Въобще не подлежеше на съмнение, че ще преследвам стрелялия по него. Какво мислиш, че правих, докато ти седеше в чакалнята?

— Кой е той?

Грейди поклати глава.

— Скоро ще знам.

Тя изкриви устни.

— Как? Чрез кристална топка?

— Не, чрез лабораторията на полицията в Атланта. Имаше следи от гуми в пясъка и парче плат от дрехите му на верандата, където е коленичил.

— Не е много.

— Но е начало. Имам връзки в ЦРУ, а те ще окажат натиск да се ускори разследването. Обадих се още и на Майкъл Травис. Той каза, че има познат, който може да помогне.

Тя си спомни името.

— Филип каза, че Майкъл Травис оглавява разузнавателната група на хората с психични таланти във Вирджиния. А мисля, ти каза, че няма да използваш кристална топка.

— Да, това е истината. Майкъл говореше за властите в Атланта. Връзките му там са неограничени…

— Откачени.

— Можеш да ги наричаш както искаш. — Погледна я право в очите. — Никой няма повече право от теб да ги нарича както пожелае.

Тя уморено си помисли, че той има предвид, че тя е една от тях.

— Още не съм готова да призная това.

— Какво? Дори след онова, през което премина в пещерата?

— Възможно е, все още, това да се дължи на някакво мозъчно увреждане. Аз съм много практичен човек и нямам доказателства за противното.

— Не е така, по дяволите — каза той грубо. — Приеми го, Мегън.

— Когато мога да го докажа на себе си. Не вярвам, че съм шизофреничка. Но вярвам на инстинктите си. Дали да им повярвам, макар че това противоречи на логиката? Дали да тръгна против казаното ми от мама? Онова, което ти ми причини в зоологическата градина, няма логическо обяснение. Филип вярва в онова, което си ми казал ти. Не знам. — Стисна длани в юмруци. — Ти каза, че гласовете обикновено са свързани с емоционално неспокойствие. Нали така?

— Да.

— Тогава в тази болница ехото трябва да ечи. Защо не чувам нищо?

— Аз ти помагам малко.

— Малко?

Той кимна.

— Ти също много помагаш, блокираш ги. Което е невероятно. Сигурно го правиш инстинктивно. Не съм имал възможност да те науча.

— И защо би искал да ме научиш? Така ще премахнеш всяка заплаха и няма да си присвоиш заслугите за отстраняването й.

— Вярно е. Обмислих тази възможност. Но накрая ти все пак ще се справиш сама, а е по-добре, ако ми помогнеш доброволно.

— Ще се справя сама? — повтори тя с горчивина. — О, да. Нали притежавам талант, който да ме унищожи, както е направил със съпругата на Филип.

— Тя не беше и наполовина така силна като…

— Не искам да слушам повече — прекъсна го тя. — Не сега. Трябва да отида у дома и да проверя нещо. А после трябва да опаковам вещите на Филип. — Потрепери забележимо. — Така се прави след смъртта на някого. Но той няма да умре, Грейди. Няма и да живее в този мълчалив ад. — Тръгна бързо по коридора. — Трябва да намеря начин…

Компютърният екран проблясваше в синьо под светлината на лампата, поставена на бюрото на Мегън в библиотеката.

Направи го. Не стой така, втренчена в празния екран. Използвай световната мрежа за информация. Можеш да намериш абсолютно всичко в компютъра си, ако търсиш достатъчно дълго и упорито. Или той поне ще ти каже къде да го намериш, щом толкова силно желаеш.

Тя обаче не искаше да узнае дали майка й не я е излъгала.

Концентрирай се. Спомни си онези гласове, които чуваше съвсем ясно. Хирам.

Протяжен женски писък, който бавно се стопява в далечината… Дали е на жена, паднала в пропаст?

Джон, бебето ми…