Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Не, той наистина много те обича, Мегън.

— Знам. Усещам го. И то не с необикновените си психични способности. Той беше… Ние бяхме един отбор. — Поклати глава. — Каза ми, че много би искал да съм негова дъщеря. И аз го искам. Баща ми е умрял преди раждането ми и аз дори не го познавам. Никой обаче не би могъл да ме обича повече. Не можеш да си представиш колко добър беше с мен.

— Напротив, мога.

— Разбира се, ти ни събра. Но знаеш ли, това вече не ме тревожи. Важното е, че двамата имахме тези години заедно. — Пое си дълбоко дъх. — Имам въпроси, но в момента не искам да мисля за нищо друго, освен за Филип.

Трябваше да говори с доктор Претки, специалиста, когото бяха повикали от „Джон Хопкинс“. Лекарите не бяха дали особена надежда. Но трябваше, все пак, да направят всичко възможно.

— Трябва да знам едно. Куршумът не беше предназначен за Филип, нали? Стреляха по мен.

Грейди кимна.

— Ти беше главната цел. Макар че е възможно стрелецът да е искал да ликвидира и свидетелите.

— А онази нощ, в която искаха да ме изблъскат от моста?

— Преднамерено действие. Вероятно същият човек.

— Защо?

— Не е заради нещо, което си направила. Мъжът, който уби майка ти, искаше да изтрие от лицето на земята членовете на цялото й семейство.

— Какво? Звучи като вендета на мафията.

— Молино би оценил сравнението. Израснал е на остров Сицилия в сянката на мафията.

— Молино? Той ли е убиецът на майка ми?

— Той даде заповедите. А всъщност я уби един от хората му, Тед Дагнос.

— Защо Молино е искал смъртта на майка ми?

— Отмъщение.

— За какво?

— Историята е дълга, а ти каза, че в момента не искаш да мислиш за това. Ще съм тук и ще отговоря на въпросите ти, когато си готова. — Изучаваше я с поглед. — Прие факта, че не аз съм убиецът, нали?

— Както казах, имах много време да мисля, докато седях тук. Беше ми трудно да приема, че майка ми е била убита. — Добави несигурно: — Но се налага да го приема. Когато се върнах в пещерата преди два дни, преживях отново много от нещата, в ума ми настъпи истински хаос, но вярвам, че смъртта на майка ми не е била случайна. Налагаше се да го докажа пред себе си. Но подлагам на съмнение всичко друго. — Поклати глава. — Не, прав си. Не сега. Но ще искам всички отговори, Грейди. И по-добре да си готов да ми ги дадеш.

— Когато кажеш. — Добави напълно сериозен: — Обади ми се веднага, щом разбереш нещо за състоянието на Филип.

Тя кимна рязко.

— Това ще стане скоро.

— Искаш ли да остана?

Тя го изгледа спокойно.

— Не, не бих казала, че ми е приятно да се облягам на рамото на човек, който ме е мамил и манипулирал.

Той се усмихна.

— Права си. Но не мисля, че се страхуваш, че мога отново да те манипулирам.

— Не, вече не се страхувам.

Вярно беше, че вече не усещаше непосредствена заплаха от него. Той беше неотлъчно до нея през последните няколко дни, беше уредил бързо и ефективно всичко по отношение на Филип. Никога не се натрапваше, но присъстваше тихо в живота й.

— А и не ти стреля по мен на плажа. Дори е възможно да си спасил живота ми. Макар да съм сигурна, че си го сторил по напълно егоистични причини, очевидно е, че не искаш смъртта ми.

— Да, това е ясно. — Обърна се към вратата. — Знаеш номера на мобилния ми телефон. Обади ми се, ако имаш нужда от мен.

— Къде отиваш?

Той сви рамене.

— Не ме искаш тук, но аз трябва да те държа под око. Ще съм наоколо. И ще бъда при теб само пет минути, след като ми се обадиш. Трябва да ти кажа, че помолих Джед Харли да те наглежда. Не искам да си помислиш, че е един от хората на Молино.

— Кой е Джед Харли?

— Наех го да те пази. Добър е.

— Колко добър? И в какъв смисъл?

— Във всякакъв. Огнестрелно оръжие, ножове, карате. А ако нямаш нужда от него, за да те отърве от някого, той може да те забавлява.

— Не мисля, че в момента имам нужда от развлечения.

— Харли пет пари не дава от какво имаш нужда. Той е това, което е. Тъй като имаш проблеми с изтърпяването на моята компания, аз трябва да се уверя чрез него, че си в безопасност. Нищо няма да ти се случи, Мегън. — И той излезе от чакалнята.

Последните му думи я успокоиха. Защото се чувстваше много самотна в онзи момент, а и беше изпълнена с объркване и тъга. Грейди не беше ръководен от любов, но искаше тя да е защитена. А тя щеше да има нужда от зашита и подкрепа, ако искаше да премине през този ужасяващ лабиринт.

— Здравей, лоша работа, а? Мога ли да направя нещо?

Тя отвори очи и видя висок мъж с дълги крайници, облечен в червена хавайска риза, застанал на прага. Изправи гръб, както беше седнала на стола.