Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

Дейви. Дейви тича, Дейви я моли да поязди слона, Дейви й се усмихва. Да, би могла да държи страха далеч от себе си, ако продължи да мисли за Дейви.

— Къде е тя? — запита Филип през стиснати зъби. — През последния час караш без определена посока.

— Млъкни, Филип! — сряза го Грейди. Беше много нервен. — Ако знаех, щях да… Тя е по-спокойна сега. Не е така уплашена. Не мога да кажа къде точно е, по дяволите.

— И какво ще стане, ако Молино я открие първи? Ти каза, че вероятно сме под наблюдение…

О, Господи, не искам да правя това.

— На изток — прекъсна го Грейди и натисна педала на газта. — Някъде близо до границата с Каролина. Не й харесва там, където е. Отново се страхува.

— Каролина? — Филип се обърна и изгледа втренчено Грейди. — Защо ще… — Замълча. — Къщата, където умря майка й?

— Не — отговори той мрачно. — Това не би предизвикало страх у нея. Отива в пещерата.

— Защо?

— Защо, мислиш? Мястото, където я изпрати майка й в онзи последен ден. Може би вярва, че там е по-безопасно за нея.

— По-безопасно?

Грейди ругаеше тихичко под носа си.

— Това ще е нещо като покана, дяволите да го вземат.

Там не е по-безопасно, Мегън. Не го прави. Остави ме да ти помогна.

Не можеше да достигне до нея. Вниманието й беше изцяло фокусирано върху онова, което правеше.

— Покана?

— Ще позволи на гласовете да я завладеят.

— Не — прошепна Филип. — Ще свърши като Нора. Ще полудее. Спри я.

— Не мога да я спра. Тя е много силна. Бори се с мен почти толкова ожесточено, колкото и с гласовете. Не мога да й помогна. Може би когато достигна до нея, ще мога да направя нещо.

— Ако не е прекалено късно — каза мрачно Филип. — Нора се опита да се самоубие три пъти, преди да я настаня в клиниката, а живееше с гласовете от години. Да се подложиш на такава травма без подготовка е…

— Престани да говориш за това — каза грубо Грейди. — Знам какво може да се случи. Обаче майката на Мегън оцеля, без никой да й помогне. Може би Мегън ще успее да… — Поклати глава. — Не знам на какво е способна тя. Трябва да стигнем до нея.

Изгубих я , помисли си с раздразнение Дарнел, когато видя „Тойота“-та й паркирана на плажа. Тя не беше в колата, нито се виждаше някъде наблизо. Страхуваше се да се приближи много до нея по време на преследването. Тя реагираше остро на заплахите, както беше показал опитът му да я изблъска от магистралата. Преди няколко минути я беше видял да излиза от главното платно и да поема към плажа. А той беше спрял камиона зад една будка за хотдог близо до шосето и беше слязъл пеш до плажа.

Дали не беше влязла в някоя от къщичките по плажа? Осветлението не беше включено в нито една, а не можеше да нахълта в тях, за да я търси.

Погледна вълните, които се разбиваха в брега само на няколко метра от него. Удавянето можеше да се дължи на нещастен случай, а можеше да бъде приписано и на самоубийство. И в двата случая щеше да му предостави удобен начин да се отърве от нея.

Защо да се опитва да я намери? Тя щеше да се върне за колата си. А той просто щеше да я чака.

Дванайсет години.

Не искаше да влезе в онази пещера.

Престани да трепериш. Направи го.

Толкова много пъти беше идвала тук с майка си през годините, в които живееха на плажа, но помнеше само онзи последен път, когато беше изтичала нагоре по хълма. Падна на колене и се сгуши до студения камък. „Аз съм тук, мамо.“

Само че мама не беше там. Там нямаше никого, освен Мегън.

И може би гласовете.

Ти излъга ли ме, мамо? Добре, да видим дали ще мога да разбера. И как да го направя? Отпусни се. Отвори съзнанието си. И да видим какво ще се случи.

Гласове. Писъци. Болка.

Трепна и се опита да се отдръпне. Не. Трябваше да се изправи срещу това. Да се застави да го направи. Заби зъби в долната си устна толкова силно, че усети вкуса на кръвта. Изпитанието продължи като че ли цяла вечност.

Не разбирам. Не разбирам. Не разбирам.

Гласове. Болка. Неразбираемо ехо.

Простена тихо и хвана главата си с длани. Не, ехото не беше съвсем неразбираемо. Един глас беше по-силен от останалите — мъжки глас, изразяващ силен гняв.

Курва. Кучка. Със собствения ми брат.

Не, Хирам. Стой далеч от мен. Не ме насилвай. Ние не сме…

Дългият протяжен вик на жена…

После отново започнаха неразбираемите звуци.

Бебето ми. Моят малък Джон. Не ме напускай.

Просто звуци.

Това е твоето дете, копеле. Не можеш да ме изоставиш просто защото си един от всемогъщите Пърсил. Ще кажа на всички, че ти си…