Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Не знам всичко, на което е способен. Знам, че може да замъгли реалността за някои хора, да причини загуба на паметта на други, да контролира мисловния процес на трети. За моята съпруга той играеше ролята на буфер и така спаси разсъдъка й. След смъртта на майка ти той прекъсна връзките си с военните и започна да работи с Психичната разузнавателна група във Вирджиния, която се оглавява от Майкъл Травис.

Тя поклати глава, сякаш отново не вярваше на ушите си.

— Още небивалици.

— Не, тук става въпрос за чисто психически таланти. Накарах Грейди да ме заведе там, за да го проверя. Трябваше да му имам доверие, преди да му позволя да помогне на Нора. Не съм глупак и бях много впечатлен. Очаквах да видя сбирка шарлатани. Но открих нещо, което отвори очите ми за напълно нов свят. — Направи гримаса. — И което силно ме изплаши. Трябваше ми седмица да го преодолея и да реша да оставя Грейди да помогне на съпругата ми.

— Искаш да кажеш, че той е някакъв психар, който ходи по света и помага на хората, човек, който може да превърне водата във вино?

— Не, казвам, че Грейди помага понякога, в специални случаи. Главният му фокус е в друга посока.

— Каква посока?

Той сви рамене.

— Мисля, че търси нещо. Попитай него.

— А той ще ми каже ли?

— Да. — Навлажни устни. — Абсолютно сигурен съм, че ще ти разкаже за това.

Тя мълча няколко минути.

— Ти му нямаш доверие.

— Имах му доверие, когато ставаше въпрос за Нора. Но не знам дали да му имам доверие сега с теб. Ситуацията е различна.

— Няма нужда да си толкова загрижен. Не съм дете. Аз съм тази, която ще вземе решенията. — Поклати уморено глава. — А не знам какво да мисля. Всичко това е истинска лудост. Ако повярвам на теб, трябва да повярвам и на казаното от Грейди. — Прошепна: — А не искам, Филип.

— Знам. — Той стисна леко ръката й, после я пусна. — Но ти винаги си признавала фактите, колкото и да ти е било трудно. Гледай на това просто като на още един факт. — Усмихна се. — Е, предполагам, че беше доста слабо казано.

— Предполагам — повтори тя подигравателно. Извърна поглед от него. — И не са глупости, Филип?

— Не мога да те обвиня, че се съмняваш. Защото никой не се съмняваше повече от мен. — Направи пауза. — Не го разбирам, но не, не са глупости. Кълна се, Мегън.

— Но аз не искам този талант — каза тя ожесточено. — Едва ли не предпочитам да бъда луда, отколкото странна. Как да се отърва от него?

— Не можеш. Научаваш се да живееш с него. — Пусна ръката й и се изправи. — Защото този е единственият начин да оцелееш.

— Но ти не го знаеш от собствен опит. Ти не си странен. Вероятно знаеш само онова, което ти е казал Грейди.

— Аз проведох и собствени разследвания. Нора беше много важна за мен, за да я поверя на другиго без проверка.

Отново го беше наранила. Беше изпълнена с гняв и чувство на безсилие, но не биваше да си го изкарва на Филип.

— Съжалявам. Аз просто… — Хвана ръката му и я допря до бузата си. — Не си виновен. Искам просто да се събудя и да се окаже, че всичко това е било кошмар.

— Знам — каза той нежно. — Аз също искам това за теб. Но не мога да направя така, че да се случи. Единственото, което мога да ти кажа, е, че ще бъда тук за теб. Няма да позволя на Грейди абсолютна свобода.

— Той защо се върна? Животът ми беше добър. Не искам той да се намесва в него.

— Животът ти беше добър, защото той ти помагаше… Точно както и на Нора.

— Няма да завися от него. Господи, чувствам се безпомощна. Той е способен да ме нарани, да ме огъне. Все едно че съм инвалид. Трябва да направя нещо.

— Тук не мога да ти помогна, Мегън. Страхувам се, че си сама в това. — Погали я по бузата, преди да отстъпи назад. — Ти обаче никога не си се притеснявала да поемеш инициативата. Ще се радвам да наблюдавам действията ти.

Изведнъж тя си спомни нещо друго, което се беше изгубило в шока и объркването.

— Грейди каза, че има нужда от мен, за да му помогна. В какво?

— Сигурен съм, че скоро ще разберем. Грейди може да бъде изключително търпелив, но и при тези обстоятелства.

Тя загледа как Филип върви към вратата. Когато беше влязъл в стаята, тя беше изпълнена с болка и гняв, с чувство за самота и изолираност. А колко малко време й трябваше, за да се примири с новото място, което Филип заемаше в живота й. Ролята беше странна, но самият Филип не се беше променил. Той все още беше неин приятел. Тя все още го обичаше с цялото си сърце. Докато той беше до нея, тя не беше сама.

Той щеше да застане редом до нея и срещу Грейди. Изведнъж застина, осъзнала хода на мислите си. Разчиташе на Филип, както беше правила и през всичките тези години. Грейди го беше натоварил с тази роля, а тя се притискаше във Филип, държеше се за него като дете в тъмното.