Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Не и откакто аз те познавам. — Направи пауза. — Но тук не става въпрос какво си направила, а каква си всъщност. Това, че си Слушател, те прави жертва. Понякога се случва така.

Тя го гледаше така, сякаш не вярваше на ушите си.

— Ти вярваш на всичките тези глупости?

— Трябва да вярвам. Съпругата ми, Нора, беше Слушател.

— Съпругата ти?

— Умря няколко години преди да дойда при теб. По тази причина Грейди знаеше, че ще ти помогна. — Поклати глава. — Макар че на теб ти е било по-лесно в сравнение с Нора. Грейди ти помагаше. А аз не можах да помогна на съпругата си. Дори не знаех, че има хора, които могат да облекчат бремето й. — Лицето му се озари от лъчезарна усмивка. — Иска ми се да познаваше моята Нора. Много си приличате. Тя винаги се движеше със скоростта на светлината, интересуваше се от всичко. И беше мила, любяща… Беше най-нежната жена на земята. Бяхме женени от дванайсет години, когато започна да чува гласовете, и то много рядко. Можехме да не им обръщаме внимание. — Усмивката му изчезна. — После започнаха кошмарите и гласовете я обгръщаха непрекъснато. Тя помисли, че полудява. Терапията не й помогна. Молеше ме да я настаня в някоя клиника и да я изоставя. Борих се с това заедно с нея, преди тя да направи първия си опит за самоубийство.

— Самоубийство — повтори Мегън вцепенена.

Той кимна.

— Тя спечели. Подчиних й се и тя прекара пет години в психиатрична клиника, преди Грейди да се появи на прага ми. Изкарахме я от клиниката и тя прекара щастлива останалите няколко години от живота си. Дължа му това.

— Психиатрична клиника — прошепна тя. — Аз не съм луда, Филип.

— Не, не си. Но си ужасена, защото майка ти е намеквала точно това през целия ти живот.

— Майка ми ме обичаше. Тя беше и моя приятелка. Беше прекрасна, по дяволите.

— Не го оспорвам. Не я познавах. Грейди каза, че била… изключителна.

— Какво трябва да означава това?

— Няма нужда да се защитаваш или пазиш от мен. Запази го за Грейди. С него трябва да говориш.

— Не искам. Дори не съм сигурна, че ще ми каже истината, ако го запитам. — Ръката й неволно стисна тази на Филип. — Той… Не ми харесва това, което ми причини. Кой, по дяволите, е той?

— Той не те е излъгал. Казва се Нийл Грейди. Каза, че си прекарала цяло лято с него, така че вероятно го познаваш по-добре от мен.

Нийл отмята назад тъмнокосата си глава и се смее на нещо, което Сара е казала. Нийл седи неподвижно върху една от дюните, обгърнал коленете си с ръце, и гледа Мегън, която навлиза в морето. „Мили Боже, не можеш да свалиш очи от него, нали? — казва някак си подигравателно майка й. — Вярвам, че си влюбена в нашия Нийл. О, не се тревожи, няма да му кажа.“ Усмивката й изчезва. „Не се влюбвай прекалено много, бейби. Знам, че ти е чудесен приятел това лято, но е доста по-голям от теб. Преживял е прекалено много. Изпитах майчински чувства към него, когато го срещнах за първи път. После, след като станахме приятели, започна да ми се струва, че е като Мерлин магьосника и се подмладява с времето.“ „Това е глупаво, мамо.“ „Предполагам, усмихна се тя. Но е грубо от твоя страна да ми го казваш, когато се опитвам да проявя мъдрост и дълбокомисленост.“

Да, Мегън си спомни, че познава Нийл Грейди. Но тогава го беше гледала с очите на самотното младо момиче и беше сляпа за всичко, освен за онова, което искаше да види.

— Всъщност не знам нищо за него. Когато той се появи онова лято, мама каза, че го е срещала и преди, но не спомена къде. Той не приличаше… Беше като всички други. — Тя повтори: — Кой е той? Престани да избягваш въпросите ми, Филип.

— Не ги избягвам. Искам да събера мислите си. Ще ти кажа каквото знам за него. Роден е и е израснал в гетата на Ню Орлиънс. Бил нает от военните на шестнайсетгодишна възраст и накрая изпратен в Специалните сили. — Направи гримаса. — Когато не изтребвал от лицето на земята лошите момчета, играел ролята на консултант.

— Консултант?

— Нашето правителство от десетилетия се занимава с програми, касаещи човешката психика. Както и руснаците и няколко други европейски страни. За тях не се говори, но те определено съществуват. ЦРУ ги използват все по-често напоследък. В „Делта Форс“ от време на време също се появяват хора с по-висока чувствителност, които могат да четат мисли, да предсказват, да контролират. Таланти, които са безценни за армията. Но талант като Грейди сигурно им се е сторил като подарък от Бога.

— Защо? Какъв талант има той?

Филип сви рамене.