Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Казах ти, тя успя да преодолее всичко. Сара беше достатъчно силна да не позволи на мръсотията да я засегне. — Направи пауза. — Но когато се върна у дома, решихме да вземем предпазни мерки — да я накараме да се скрие за известно време. Затова и двете напуснахте Ричмънд веднага след завръщането й.

— Тя каза, че е получила по-доходна работа.

— Искахме да й дадем кредитни карти и документи с ново име, но тя каза, че това не е необходимо, тъй като Молино се крие от ЦРУ. Според нея Молино щеше да бъде заловен всеки момент. Понякога Сара вярваше в онова, което искаше. Не искаше да знае нищо за него, нито за таланта, който се опитваше да крие от теб. Опитах се да я разубедя.

— Защо?

— Молино е безмилостен. И е решен на всичко. Скри се, закопа се като къртица в земята и Сара се чувстваше все повече и повече в безопасност. Всяка седмица спокойствие приспиваше вниманието й. А той през цялото време работеше, търсеше, подкупваше кого ли не, за да научи всичко за нея и да я открие. След смъртта й разбрахме, че предишния ден хората на Молино са влезли с взлом в библиотеката на Майкъл Травис и са откраднали всички записки за нея. — Поклати глава. — По дяволите, знаех, че ще я открие. Той беше израснал с идеята за вендета и нямаше да се спре, докато не убиеше Сара и цялото й семейство. С изтичането на годините Сара ставаше все по-уверена, а аз все по-неспокоен. Затова и онова лято наех къщичката на плажа — за да бъда близо до вас.

— Но не беше в онзи последен ден.

— Сара не искаше да ми позволи дори да дойда там. Тя започваше да става раздразнителна, когато съм край нея. Искаше да забрави за Молино, а аз не й позволявах.

— Затова и умря.

— Да.

— По дяволите. — По бузите й се стичаха сълзи. — Заради мен. Нали? Искала е да съм в безопасност, да водя нормален живот, а те откриха и двете ни.

— Изборът беше неин, Мегън. Не носиш вина за нищо от това. Ти беше единственият човек на земята, когото тя обичаше, и тя не искаше ти да се чувстваш преследвана заради онова, което тя беше сторила на Молино.

— Но не го спря, нали? Той все още е жив, някъде по света, и продава наркотици на децата. Уби майка ми. Нейните опити са се оказали напразни. Как е възможно?

— Той е умен, богат. Има връзки в правителствата на няколко страни. Корупция. Подкупи. Страх. — Сви рамене. — Главният му щаб е в Мадагаскар. Жилището му е подсигурено и охранявано като крепост. А когато пътува донякъде, е почти невидим — разполага с достатъчно пари, за да се скрие. ЦРУ се опитва да го залови от години, но така и не успява да открие копелето. На два пъти едва не се докопах до него, но ми се изплъзна.

— Докопа?

— Сара ми беше приятелка. Нали не мислиш, че ще му позволя да живее, след като я уби?

— Не знам какво да мисля за теб, Грейди.

— Някога знаеше какво да мислиш за мен.

Лятно слънце. Нежен прибой. Грейди й се усмихва.

— Ти се преструваше дори и тогава.

— Може би. — Добави уморено: — А може би не. Онези дни бяха добри за мен. Чувствах се така, сякаш отново имах семейство. Не усещах това като работа. Бях там, за да защитя и двете ви, а чувствата винаги пречат при изпълнението на задълженията. Трябваше да не обърна внимание на Сара, когато ме помоли известно време да стоя далеч от вас. Обаче аз прекалено много се интересувах от нейните чувства и мисли. Няма да допусна отново тази грешка. Не и с теб, Мегън. Затова и казах на Филип да ти каже, че е наполовина брат на майка ти — за да може да те склони да смениш фамилията си от Натан на Блеър. Трябваше да те скрия след смъртта на Сара.

— Филип ми каза, че двамата трябва заедно да сложим ново начало и че вече ще сме семейство. — Тя трепереше. Не искаше да повярва на Грейди. Не искаше да омеква. — Не се налага да се тревожиш за моите чувства. Трябва да се погрижиш да стигна до Молино.

— За да го убиеш?

Убийство. Думата беше грозна, беше й чужда. Беше прекарала години в обучение как да спасява човешки животи, а ето, че сега имаше намерение да убие. Поклати глава.

— Виждаш ли? Това не е лесен избор за човек като теб.

— Но той уби майка ми. Филип може никога да не излезе от комата. Решението не е чак толкова трудно. Можеш да ми помогнеш, нали?

— Да, но винаги и за всичко трябва да се плати някаква цена. Ще ти помогна, ако и ти ми помогнеш. Обещавам да заловим Молино.

Цена. И преди беше споменавал, че му е необходима помощ.

— Какво искаш да направя?

— Търся определен предмет. И вярвам, че можеш да ми помогнеш да го намеря.