Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Не. — Джейн остана сгушена в нея известно време, после я отблъсна. — Добре. Значи това го уговорихме. — Стана и бързо отиде към вратата. — Ще дам на Монти нещо да хапне и ще си легна.

Моментът на разнежване очевидно премина. Сега Джейн бързаше да излезе от положението, което видимо я караше да се чувства неспокойна.

Е, Ив също беше неспокойна. През последните няколко минути се чувстваше не по-малко неловко от Джейн. Двете са страшна двойка, помисли си тя печално.

— Нали спомена, че Монти няма нужда от теб?

— Да, но има нужда да яде. Сара трябва да го остави, ако отиде да му носи храна, а това ще го натъжи. — И преди да излезе от стаята, добави: — Той не е виновен, че не обича мен най-много.

Приспособяване, компромиси и приемане. Животът на Джейн винаги е бил пълен само с това и детето се страхува да поиска нещо повече, помисли си Ив, изправяйки се. Но тази вечер нещо се прекърши. Започваше да признава потребността от някого и Ив бе избрана да запълни празнината.

Усмихна се весело, докато поемаше нагоре по стълбите. Не само на Джейн се налага да прави компромиси. Ив бе поставена на второ място след ловно куче.

Едва когато се озова в леглото и изключи лампата, я осени значението на случилото се.

Дом постигна каквото искаше.

Джейн преодоля съпротивата на Ив и сега се бе превърнала в нещо важно за нея.

Трябваше да се успокои. Всичко е наред. За Ив Джейн не се е превърнала в Бони. Ив изпитваше към Джейн съвършено различни чувства, възприемаше момичето по-скоро като приятелка, а не като дъщеря.

Но това може да се окаже достатъчно, за да предприеме Дом следващата си стъпка.

При тази мисъл я обзе паника. Все още не е прекалено късно. Можеше да отблъсне Джейн. Защо да не се престори, че никога не са преживявали онзи момент на близост в кабинета?

Не, няма как да го направи. Не може да нарани Джейн по този начин.

Дом нямаше представа, че нещата са се променили. Ще се опита да го скрие от него. Винаги когато са извън къщата, ще внимава да се показва по-отчуждена към Джейн.

Ще скрие истината от Дом.

— Здравей. — Джо влезе в кухнята и се отпусна на стола. — Малко кафе ще ми се отрази добре.

— Готово е. На плота. — Ив отпи от чашата си. — Снощи не се прибра.

— Откъде знаеш? — Стана и си наля кафе. — Проверяваш ли ме? Това ме радва.

— Почуках на вратата на спалнята ти и надникнах, след като не ми отговори. Добре беше да ми звъннеш.

— Надявах се, че спиш. — Ухили се. — Говорим си като стара семейна двойка.

— Защо не се прибра снощи?

— Отидох с Чарли до хотела му и изпихме по няколко питиета. — Направи физиономия. — Май малко прекалихме.

— Опита се да го напиеш ли?

— Само да го размекна. Чарли е доста уклончив. Спиро го държи изкъсо, откакто младежът действа през главата му с онзи доклад на ПОН.

— Не исках да го вкарвам в беля. Трябваше да опиташ първо в полицейското управление на Финикс.

— Направих го, но се блъснах в стена. Местната полиция е страшно недоволна от Спиро, защото не им е съобщил името на информатора, който уж му доверил къде е заровена Деби Джордан.

— Това какво общо има с теб?

— Според тях съм прекалено близък с Чарли и Спиро. Затова ме държат настрана, докато не изкопча някаква информация от двамата.

— И успя ли?

— Отне ми много време, преди да убедя Чарли да сподели какво е разбрал от полицаите във Финикс за убийствата.

— Свещи?

— Имаше следи от восък; оказа се от свещи, но не това е същественото. Труповете са заровени много по-отдавна от тези в Таладега.

— Колко дълго?

— Между двадесет и пет и тридесет години.

— Господи! — От дългия период й се завъртя главата. Колко смърти, колко гроба, Дом? — И никой никога да не го залови. Звучи невероятно.

— Както посочи Спиро, вероятно в началото е извадил късмет, а после е нахитрял. — Направи пауза. — Но е възможно и ние да сме извадили късмет. Ами ако тези две убийства са от първите, които е извършил?

— Какво значение има? Изключено е да са останали улики след толкова много време.

— Труповете са идентифицирани.

— Как? Зъбите им са извадени.

— ДНК. Не помниш ли? Откриха телата преди близо три месеца. Лабораторните резултати пристигнали преди две седмици. — Вдигна чашата си, за да отпие. — Полицията прегледа старите доклади и разгледа четири възможни случая на безследно изчезване. Посетили живите им роднини и накрая ограничили списъка до Джейсън и Елайза Хардинг. Съответно на петнадесет и шестнадесет години. Брат и сестра. Изчезнали на 4 септември 1970 година. Симпатични деца. Е, да речем, малко буйни. Джейсън свирел на китара и постоянно говорел как един ден ще замине за Сан Франциско. Когато изчезнали, баща им съобщил в полицията да проверят в Хайт Ашбъри или в Ел Ей. Имало и някакво друго хлапе, което се навъртало край Джейсън и Елайза. И то симпатично, но господин Хардинг започнал да си мисли дали не влияе зле на децата му. Това момче и двамата му братя пристигнали в градчето няколко седмици преди това. Братята му били тихи, почти винаги мълчали, но Кевин бил бъбривец и като кълбо от енергия. Постоянно говорел за различни състави или музиканти, натрупали цели състояния по кафенетата из Западния бряг. Истински омайник бил.