Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Да, щеше да разбере какво става.

Сара и Джейн посрещнаха Ив и Джо на алеята. Монти се затича към Ив и размаха опашка, когато тя отвори вратата на колата.

Тя нежно го потупа по главата.

— Изглежда по-добре.

— По-добре е. Слава богу. — Сара даде знак и Монти тичешком се върна при нея. — Хубав ли беше обядът?

— Много. Фахитас с чили — отвърна Джо. — На Ив й хареса повече, отколкото би го оценил твоят Монти. Изкушавах се да му донеса една порция, но Ив ме разубеди.

— Щях да те убия. Монти получава газове от такава храна.

— Да не сте тичали през цялото време?

— Не. Джейн и аз си направихме пикник. — Тя се усмихна на момиченцето. — Джейн призна, че не си спомня кога за последен път е ходила на пикник.

Джейн сви рамене.

— Не беше кой знае какво. Много мравки и пръст по сандвичите.

Сара поклати глава.

— Много си сурова.

— Е, на Монти сигурно му хареса.

— Защото му даде да яде печено говеждо.

— Ти му позволи да го яде, а и му беше необходимо. Напоследък не е ял кой знае колко много. — Джейн тръгна към входната врата. — Хайде, Монти, ела да ти дам вода.

Монти не помръдна.

Сара отново даде знак с ръка и Монти се спусна след Джейн в къщата.

— Благодаря ти, че си й правила компания — рече Ив.

— Харесва ми да се занимавам с нея. — Сара леко свъси вежди. — Ще ми се да можех… Никак не й е лесно.

— Кое?

— Не мога да деля Монти. Тя иска той да й принадлежи, а това е невъзможно. За него не е полезно да раздвоява предаността си. — Намръщи се. — Освен това прекалено отдавна сме близки. Това изключва всеки друг от вниманието му.

— Тя разбира от компромиси. Вече е готова да се приспособи.

— Компромисите са отвратително нещо.

— Напълно съм съгласен — промърмори Джо, докато се отправяше към входната врата. — Ще се обадя на Чарли Катър и после ще отскоча до полицейския участък. Ще се видим довечера.

— Защо ще се обаждаш на Чарли? Нали нямало да ни позволи да отидем с него?

— Още един опит няма да навреди.

Сара проследи Джо с поглед.

— Дълго време ви нямаше. Питах се дали да не тръгнем с Монти да ви търсим.

Ив се усмихна.

— Няма нужда да ме защитават от Джо.

— Така ли?

— Увлякохме се и забравихме за времето. — Наклони глава. — Изглежда не харесваш Джо.

— Не съм казала подобно нещо. Напротив, харесвам го. Държи се добре с Монти. Повечето хора, които се държат добре с Монти, ми допадат. Но ми се струва много властен и човек трябва да внимава да не го премажат такива като него. Самата аз имам известен опит с властни личности.

— За бога. Та ние само отидохме да обядваме. Няма да ме премаже.

Сара я изгледа изпитателно.

— Освен ако не желаеш да ти се случи. — Сви рамене и тръгна към вратата. — Не е моя работа. Отивам да видя какво правят Джейн и Монти.

Ив бавно я последва в къщата. Чу как Сара и Джейн се смеят в кухнята. Джо вероятно е в кабинета, за да проведе телефонния си разговор.

Джо…

Освен ако не желаеш да ти се случи.

Не желае да й се случи, естествено. Искаше всичко да стане отново каквото беше. Прекалено опасно бе да допусне да я отнесат…

Телефонът в къщата иззвъня.

— Някой си господин Грънард е тук, при портата — докладва Хърб Брукър, когато тя вдигна слушалката. — Очаквали сте го.

— Пусни го, Хърб.

Изпита известно облекчение, докато оставяше слушалката върху вилката. Пристигането на Марк Грънард насочи мислите й към по-важни въпроси.

Отвори входната врата, преди той да звънне.

— Трябва да призная, че ме посрещаш по-гостоприемно, отколкото очаквах. — Марк излезе от колата. — Очаквах да се наложи да щурмувам вратата.

Тя се усмихна.

— Никога не съм имала намерение да те изолирам. Просто не разполагах с нищо важно, което да споделя с теб.

— Аз съм журналист. В състояние съм да напиша разказ от отиване до бакалията.

— Именно от това се опасявам — отвърна тя хладно. — Влез и ще ти разкажа какво се случи досега. Без право да го публикуваш, разбира се.

— Разбира се. — Последва я във всекидневната. — Къде е Куин?

— В кабинета, предполагам. По-късно ще ходи до участъка.

— Да. Чух как се е набъркал в тази история. Хитро. И страшно изгодно за мен.

Извърна се с лице към него.

— Готова съм да ти сътруднича, Марк. Но няма да допусна да въвличаш Джо.

— Куин може да се погрижи за себе си.

Марк не възнамеряваше да изпълни молбата й. Сега, попаднал в центъра на събитията, щеше да настоява, докато не получи желаното.

— Чувствам се малко гузна по отношение на теб, Марк. Не обичам да не спазвам дадената дума пред когото и да било. Но ако започнеш да затрудняваш работата на Джо, уговорката ни става невалидна.