Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Букър не помръдваше.

— Довиждане, Хърб.

Отиде във всекидневната и миг след това чу входната врата да се затваря след него.

Седна на дивана, извади мобилния телефон и го постави на масичката пред себе си.

И зачака той да й звънне.

Телефонът иззвъня почти в полунощ.

— Само за да послужи като напомняне — каза Дом.

— Какво става? Омръзна ли ти да ми изпращаш кости?

Последва изненадано мълчание.

— Сърдита си.

— Определено.

— Интересно развитие.

— Да не си очаквал да стоя и да треперя в тъмнината, кучи сине?

— Не съм мислил сериозно по въпроса. Както ти казах, исках да ти напомня за важните неща в живота ти. Според мен започваш да забравяш кои точно са те.

— Важни ли? Ти ли си важен за мен?

— Точно така. В момента за теб няма нищо по-важно от мен.

— Върви по дяволите. След тези думи затвори.

Пет минути по-късно телефонът звънна отново. Тя не му обърна внимание.

През следващия час звъня още четири пъти. Тя не отговори.

Джо се прибра вкъщи към два след полунощ.

Ив все още седеше на дивана и държеше куклата, когато той влезе във всекидневната.

Той хвърли един поглед към куклата, а после към изражението на лицето й.

— По дяволите! Какво стана?

— Дом я е подхвърлил на алеята. Хърб не ти ли каза?

Той поклати глава.

— Изненадах се защо и двамата стояха на портата, когато пристигнах. Той обади ли се?

— Да.

Коленичи пред нея.

— Лошо ли беше?

— С този психопат винаги е лошо. Той иска да е така. — Гласът й трепереше. — Според него не му обръщам достатъчно внимание. Искал да ми напомни, че все още е наоколо.

Джо нежно отмести косата от лицето й.

— Как би го забравила?

— Не му е достатъчно. Иска да контролира живота ми. Иска да се превърне в моя живот. — Погледна към куклата. — Подхвърлил ми е тази гадост, за да си спомня за Бони, Джейн и всички останали…

— Шшт…

— Не ми казвай да млъквам! Няма да го понеса. — Скочи на крака. — Държиш се с мен като с жертвата, в която той иска да се превърна. Няма да бъда жертва. Няма да допусна той да ръководи живота ми.

— Спокойно. — Джо се изправи на крака. — Не аз съм врагът тук, Ив.

— Знам. — Пристъпи към него и зарови лице в рамото му. — Прегърни ме.

Внимателно я обгърна с ръце.

— Не. — Притисна се към него. — По дяволите, прегърни ме истински!

Той застина.

— Да не би да говорим за онова, което си мисля?

— Няма да мисля за него. Няма да мисля за смъртта. Той иска точно това. Искам да живея.

— И отъждествяваш секса с живота ли?

— Те не са ли едно и също? Ако не са, тогава за какво са всички приказки?

— Сексът е важна съставна част от живота.

— Няма да допусна той да постъпи така с мен. Няма да седя и да чакам да се появи на вратата и да ми нарежда какво да правя. Ще действам според собствените си желания.

— Избликът ти на нежност е невероятен.

— Какво си мислиш? Че не съзнавам колко е нечестно спрямо теб? Но ти го искаш. Каза ми колко го желаеш. Да не си променил решението си?

— По дяволите! Не, разбира се. — Стисна устни. — Но не точно това имах предвид.

— И аз нямах предвид точно това. Но няма да допусна той… — Господи, какво прави? Джо стоеше срещу нея. Къде отлетяха всичките й добри намерения? Неочаквано по страните й започнаха да се стичат сълзи. — Съжалявам. Забрави. Не знам какво точно ми стана. Господи, та аз направо не мислех. Просто се поддадох на емоциите си. Опитай се да ми простиш. Вероятно за миг полудях. Той ме накара да…

Мобилният телефон иззвъня.

— Не вдигай. Той е. Затворих му и той постоянно звъни.

— Изключи телефона.

— Тогава ще тържествува, защото е победил.

— Убедена ли си, че е той?

— Дом е. Разстроих го. Не получи каквото желаеше от мен. — Взе звънящия телефон и го напъха в чантата си. — Очакваше по-голяма отплата за куклата. Най-добре я дай на Спиро — подаде му я тя. — Виж дали няма да извлече някакви улики от нея.

— Дадено. — Погледна изпитателно лицето й. — Добре ли си?

— Като се изключи, че съм полудяла в момента, иначе съм в превъзходна форма — отвърна тя разстроено. Извърна се. — Отивам да си легна. Ще се видим сутринта.

— Да.

Докато си вземаше душ и се настаняваше в леглото, телефонът не звънна нито веднъж. Вероятно се е отказал. Слава богу, че не подозира какви щети почти й нанесе. Не. Щети, които тя почти си нанесе. Трябва да поеме отговорността за постъпките си. Гневът и раздразнението са само жалки извинения.

Пресегна се и загаси лампата.