Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Беше се подготвила за битка и страшно се раздразни, защото той й се изплъзна, преди тя да промълви дори и думичка.

— Не съм гладна.

— Добре. Тогава ще ме гледаш как се храня. — Протегна ръка и тя осъзна, че той държи мобилния й телефон. — Но първо включи отново телефона си. Дом може да се обади и ще се наложи да говориш с него.

Тя го погледна в лицето.

— Време е отново да се изправиш пред него — добави той тихо. — Да, искам да те пазя, но как да го направя, като не виждам човека? Предизвикай го да се измъкне от бърлогата си.

— През цялото време ти повтарям точно това.

— Бях твърде изплашен за теб, за да те чуя. А сега съм прекалено изплашен, да не би да не те чуя. Не се каниш да спреш, затова и аз не мога да се спра. Нека доведем тази история докрай. Включи телефона.

Тя пое слушалката и натисна бутона. Телефонът мълчеше. Джо се усмихна.

— Е, какво ще кажеш за подобно намаляване на напрежението? И двамата очаквахме зловещи позвънявания. — Нежно я побутна към вратата. — Хайде да действаме.

Спиро чакаше във всекидневната, когато слязоха.

— Къде е куклата?

— Поставих я в кутия и я пъхнах зад някакви книги на полицата. — Джо прекоси стаята и отиде до вградените шкафове. — Не исках Джейн да попадне на нея.

— Не ми се вярва това момиче да се изплаши — отбеляза Спиро сухо. — Вашата Джейн ми отвори и направи щателна проверка. Дори се обади на пазачите, за да се убеди, че не съм прескочил през наелектризираната ограда.

— Къде е тя?

— След като неохотно ми разреши да седна, заяви, че отива в кухнята да ви приготви нещо за ядене. — Пое кутията и погледна куклата. — Гадна работа. Вероятно си се изплашила.

— Не. Вбесих се.

— Звънна ли след това?

— Да, но му затворих.

Спиро я погледна неодобрително.

— Не е особено умна постъпка.

— Омръзна ми да съм умна и предпазлива. Какво стана със снимката? Ще я видя ли?

— Не и преди да я заведа като улика.

— Ще получа ли дубликат?

— Не и преди да я заведа като улика.

Търпението на Ив се изчерпваше.

— Какво се разбра за този Кевин Балдридж?

Спиро се усмихна.

— Според Чарли госпожа Хардинг си спомня много добре Кевин Балдридж и братята му. От Кевин не успели да изкопчат откъде точно идват, но един от братята му споменал Дилард.

— Това къде е?

— Малко градче в северната част на Аризона.

— Достатъчно ли е малко, за да се проследи Кевин Балдридж?

— Има вероятност. Молим се жителите да имат добра памет.

— А нещо за братята му? Дори Кевин Балдридж да е заминал, не е изключено някой от тях да се е върнал вкъщи.

— Така е. — Спиро се изправи. — Скоро ще разберем. Чарли ще се обади и ще провери регистрите за ражданията и училищните досиета. А аз заминавам за Дилард още днес.

— Разрешаваш ли и ние да дойдем?

Той сви рамене.

— Няма да навреди, предполагам. И ако Дом е Кевин Балдридж, може да го предизвикате да действа, като ви види да нахълтвате на негова територия. — Погледна Джо. — Изненадан съм, не реагираш. Нямаш ли възражения? Няма ли да последват обвинения, че отново я използвам?

Джо съзнателно пренебрегна подигравателния тон на Спиро.

— Кога ще тръгнем?

— По-късно днес следобед. Ще се върна в участъка, за да изчакам Чарли и да се уверя, че снимката е заведена като улика. — Направи пауза. — Марк Грънард дойде да ме види в хотела днес сутринта. Спомена, че продължавате да му сътрудничите. — Сви устни. — Обърнах му внимание да не очаква, че аз ще му сътруднича. Въобще не одобрих идеята да го включите в случая.

— Той ми помогна — обади се Ив. — Бях му длъжница.

— Но аз не съм му длъжник и не ми харесва да се навърта около Чарли.

— Имаше възможност десетина пъти да предаде Джейн и мен на полицията, но не го стори.

— Защо не?

— Защото му обещах ексклузивно интервю, когато хванем Дом.

— Нима? — Обърна се към вратата. — Каквото и да сте се споразумели, няма да го вземем в Дилард с нас.

— Приготвих ти сандвич с яйце и бекон, Ив. — Джейн стоеше на прага. — Хайде.

— След минутка идвам.

Джейн изгледа Спиро хладно.

— Защо не говори с теб, докато се храниш? Иначе сандвичът ще изстине.

— Не желая да нарушавам хранителния ти режим, ей Богу! — Спиро се поклони театрално на Джейн. — Успокой се, млада госпожице. Точно се канех да си вървя.

— Почакай.

Спиро погледна към Ив.

— Колко време ще отсъстваме?

— Няколко часа. Или един ден. Зависи колко подготвителна работа ще е свършил Чарли.

— Трябва да вземем и Джейн с нас.