Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— И повече никога не сте чули за преподобния ли?

— Е, как да искам да чуя или да си спомня за него? Не бях лошо дете. А и какво значение има сексът? Той не биваше да постъпва така с мен. — Пое си дълбоко въздух. — Ето, разстройвам се от нищо. Беше толкова отдавна. След това живях щастливо. Странно как нещата, случили се в детството, оставят най-трайни следи, нали?

— Сигурно не е толкова странно.

Тя се изправи.

— Щях да нося още кърпи горе. Вашата стая е в началото на коридора, в съседство с госпожица Дънкан и хлапето.

Джо проследи с поглед как тя се отдалечава по коридора. Късметът му се беше усмихнал.

— Евангелист? — повтори Ив. — Бащата на Дом?

Джо сви рамене.

— Или дядо му. Тя каза, че е бил около шестдесетгодишен.

— Вярно.

— Свещите са имали някакво символично значение за проповедника. Дали с тях е определял колко са били грешни?

— И Дом продължава да раздава правосъдие, така ли? — Тя поклати глава. — Да не забравяме, че е умен. Знае защо убива и това му харесва.

— Но, както спомена и Нанси Толвей, неща, които са ти са случили в детството, оставят най-силни следи.

— И какво е станало с него, за да го превърне в масов убиец?

Джо сви рамене.

— Кой знае? Утре ще отидем до баптистката църква и ще видим дали ще открием още нещо.

— Има ли вероятност бащата на Дом да е още жив?

— Да, но ще е доста стар. — Сведе глава и я целуна по носа. — Заспивай. Ще изчакам Спиро да се върне и ще му разкажа какво сме научили.

— То е повече, отколкото очаквах. — Усети как тръпки на вълнение пробягват по тялото й. Приближаваха се. Дом вече не е изцяло скрит в мрака. — А утре ще знаем още повече.

— Не храни големи надежди.

— Не ставай глупав. Естествено, че храня големи надежди.

Джо се усмихна.

— Не би трябвало да се оплаквам. Надеждата ти се отразява добре.

— Престани да се държиш с мен сякаш съм луда, а ти си психоаналитикът ми.

— Извинявай. Но съм свикнал да анализирам всяко твое действие. Така става, когато си стоял чинно настрана.

— Чинно не е дума от твоя речник. — Извърна поглед. — Джейн е в леглото. Ще я държиш ли под око, докато си взема душ?

— Няма да мръдна от вратата ти.

Докато вървеше по коридора, усещаше изпитателния му поглед в гърба си и коленете й едва не се подкосиха. Откакто предприеха пътуването, Джо си възвърна ролята на стар приятел. Не си бе позволил да каже нещо по-интимно, но последните му думи отприщиха спомените от любовната им нощ.

Доста странно й се струваше, че чувствата й към Джо почти засенчват новините за Дом.

На следващото утро Ив и Джейн слязоха в хола и намериха Джо вече на крак.

— Опасявам се, че ще се наложи да прескочим закуската на госпожа Толвей. Отвън има такси. Спиро ни чака.

— Не е ли тук?

— Не. Обади ми се към три след полунощ. В бара узнал нещо за преподобия Балдридж и цяла нощ не е лягал.

— Каза ли му за баптистката църква?

Джо кимна и добави:

— Спомена, че не е необходимо да ходим там. След като разбрал за церемониите при палатката, отишъл при преподобния Пайпър, пастора на църквата на Блум стрийт, и го събудил. — В отговор на смаяния й поглед Джо сви рамене. — Никой не може да обвини Спиро, че проявява мекушавост, попадне ли на диря.

— Открил ли е нещо?

— Открил е мястото, където преподобният Балдридж е изнасял проповедите си. Доста далеч е дори с кола. Ще се срещнем със Спиро там.

Спиро стоеше на върха на хълма сам. Тук-там земята бе покрита със сняг, а сиви облаци забулваха планините в далечината.

Шофьорът спря в подножието на хълма.

— Плати на таксито, Джо — провикна се Спиро. — Аз ще ви откарам обратно. Взех колата на преподобния Пайпър. — Спиро се усмихна иронично и кимна към кафявия форд, паркиран недалеч. — На моменти има полза и от ФБР.

Джейн изтича нагоре и се огледа. Местността бе съвършено пуста; раздрани черни парцали висяха по многобройни почернели прътове, забити в земята.

— Пожар ли е имало?

— Да — отвърна Спиро.

Ив усети как я побиват студени тръпки.

— Какво е станало тук? — попита тя.

— Защо не изпратиш хлапето в колата? — попита на свой ред агентът.

Джейн се разхождаше напред-назад на известно разстояние от тях.

— Не, няма да я изолирам. Заслужава да знае всичко, което сме научили.

— И какво сме научили? — Джо се присъедини към тях. — Кога е станало всичко това?

— Преди двадесет и девет години.

— Нещастен случай ли е било?

— Така се предполага. Всички знаели за огромното количество свещи. Палатката просто е плачела за пожар.