Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Бързах. Спиро бе попаднал на следа. Наистина не се замислих. — Беше редно да се обади на Логан, мина й през ума. — Извинявай, Джон.

— Престани да я тормозиш. — Джо застана зад нея и сложи ръце на раменете й. — Има си достатъчно проблеми, за да се грижи и да те успокоява.

— Млъкни, Джо. Опитва се да ми помогне. Не биваше да го тревожа.

— Нямам нищо против да се тревожа, ако съм в течение на проблема. Ненавиждам, когато ме изолират… — Логан млъкна и се загледа в Ив, а после в застаналия зад нея Джо. — Всичко приключи, така ли? Той все пак успя.

— Какво?

— Той победи. Най-накрая получи онова, което желаеше. Господи, съвсем ясно е. — Усмихна се тъжно. — Трябваше да се сетя, че каузата ми е загубена. Мога да се боря срещу Куин, но не мога да се боря с теб, Ив. От момента, когато той се появи на острова, ти искаше да го последваш.

— Заради Бони.

— Сигурно. — Логан продължи да ги наблюдава известно време. — Грижи се добре за нея, Куин.

— Не е нужно да ми го казваш.

— Напротив. Това всъщност е предупреждение. Ако мога да съм полезен с нещо, обади ми се, Ив.

— Тя няма нужда от твоята помощ — сряза го Джо.

— Човек никога не знае.

Ив не издържаше повече. Не биваше да му позволява да си тръгне просто ей така.

— Джо, искам да поговоря с Логан насаме.

Той не помръдна.

— Джо.

— Добре — промърмори и излезе от стаята.

— Защо имам чувството, че се навърта в коридора? — попита Логан.

— Защото вероятно прави точно това. — Насили се да се усмихне. — Би трябвало да го приемеш като комплимент.

— Нима?

— Осъзнава колко много значиш за мен. И колко много ще значиш винаги.

— Но очевидно не достатъчно.

— А колко е достатъчно? Боли ме, когато си наранен. Щастлива съм, когато си щастлив. Ако някога имаш нужда от мен, винаги ще съм насреща. Това не е ли достатъчно?

— Доста е. Не е толкова, колкото би ми се искало, но ще го приема. — Замълча. — Просто за да задоволиш любопитството ми: как го постигна Куин?

— Представа нямам — отвърна тя откровено. — Аз не исках да стане така. Все едно попаднах във водовъртеж. Случи се от само себе си.

— Нищо не се случва от само себе си при Куин. Той е като ударна сила. Винаги съм знаел, че те причаква, за да те грабне.

— Аз не го подозирах.

— Може би. Надявах се да те спечеля за себе си, преди той да предприеме нещо. Но не успях. — Изгледа я продължително, а после я целуна леко. — Но беше хубава година, нали?

Очите й се напълниха със сълзи.

— Най-хубавата.

— Не най-хубавата, щом стигнахме дотук, но доста добра. — Хвана я за ръка и я изведе в коридора, където Джо чакаше при стълбището. — Куин, каква изненада.

— Не е никаква изненада — просъска Джо и се приближи до Ив.

— Не се дръж така, сякаш се готвя да я отвлека. Не е в стила ми. — Стисна устни и процеди: — Макар да ми се ще да ти извия врата.

Джо поклати глава.

— Но няма да го направиш. Това е разликата между нас. Свиреп си, но никога няма да стигнеш до самозабрава по отношение на Ив. Чудя се дали въобще би стигнал дотам за когото и да било.

Логан пристъпи крачка напред и тихо заяви:

— Изкушавам се да ти докажа колко грешиш.

— Логан — извика предупредително Ив.

Не очакваше възгласът да го спре. Той обаче се извърна и отвори вратата.

— Довиждане, Ив. Ще се навъртам наоколо. Не ме изключвай напълно, става ли?

— Не е възможно да се случи. — Бяха станали прекалено близки. Целуна го по бузата. — Никога няма да се случи.

— Запомни си думите.

Вратата се затвори след него. Джо леко подсвирна.

— Не ми хареса какво каза. Да не би да ми се наложи да се сприятелявам.

— Ти решаваш какво да предприемеш, но той, по дяволите, е мой приятел. И винаги ще си остане такъв.

— Именно от това се опасявах. Ще трябва да измисля начин да… — Спря се. — Разстроена си. По-добре да млъкна и да те оставя на мира.

— За пръв път ще постъпиш по този начин.

— Наистина си разстроена. — Свъси вежди. — А аз съм полудял от ревност.

Отвърна му, както той я посъветва преди време:

— Приспособи се.

Джо се усмихна.

— Ще го направя.

— Не съм ти обещавала нищо, Джо. Продължавам да смятам, че…

— Време е да изчезвам — прекъсна я той. Започваш да се вторачваш в себе си, а това понякога се оказва опасно. Отивам до участъка да проверя за снимката. — Замълча. — Не е сигурно дали довечера ще се върна. Според мен ще ти е полезно известно време да останеш сама.

Тя изпита смесица от облекчение и разочарование.

— Излишно е да не се прибираш. Ако не те желая в леглото си, винаги мога да кажа не .