Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Опитвам се да демонстрирам чувствителната си същност. — Наведе се и я целуна настойчиво, но бързо. — Спи добре. Ще се видим сутринта.

Едва ли ще спи добре, помисли си тя, докато се качваше по стълбите. През целия път на връщане от Дилард пред очите й стоеше гледката на онова изпепелено място. Какво е огорчило Дом до такава степен, че да унищожи цялата местност? Бе разкъсал и убил земята, както постъпваше с телата на жертвите си.

А след това се бе изправила пред Логан и го бе наранила. За втори път.

Ала никога не бе си представяла, че чувствата й към Джо ще се променят по този начин. Ако е умна, ще се отдръпне от него и ще се съсредоточи единствено върху работата си. Никога не се бе чувствала несигурна и емоционално объркана, когато е съсредоточена в работата си. Имаше цел и получаваше удовлетворение, когато помагаше да се намерят загубените деца.

Да, умно е да постъпи така; ще мисли за работата си; ще изолира Джо…

„— Няма да се получи, мамо. — Бони седеше на стола до леглото. — Джо няма да ти позволи да постъпиш по този начин. Освен това е прекалено късно.

— Ще постъпвам както си искам. — Ив се понадигна в леглото и облегна глава на възглавницата. — Той се намесва в живота ми.

— Аз правя същото, но ти не ме изключваш от него.

— Не е възможно да изключиш сънищата си.

Бони се изхили.

— Винаги имаш отговор за всичко. Не ме изключваш, защото ме обичаш.

— О, да — прошепна Ив.

— И затова не можеш да изключиш и Джо.

— То е по-различно.

— Съвършено права си. Джо е жив.

— Ще му причиня болка.

— Просто си потисната заради Логан. А не бива. Рано или късно щеше да се случи. Помниш ли, веднъж ти споменах, че любовта започва по един начин, а после се превръща в нещо друго? Не се налага да загубиш Логан; няма да загубиш и Джо.

— Глупости. Загубата може да настъпи по всяко време. Загубих теб.

— Не е вярно. Тогава защо съм тук и говоря с теб?

— Защото съм луда за връзване. Още една причина, поради която трябва да се отдалеча от Джо.

— Нямам намерение да спорим. Умна си и ще постъпиш както трябва. — Бони се облегна на стола. — Искам да седя тук и да се наслаждавам на присъствието ти. Много време мина.

— Тогава защо не се появи по-рано?

— Не можех да стигна близо до теб. И този път ми беше трудно. Толкова много тъмнина… Няма нищо, освен тъмнина около него, мамо.

— Той е ужасен мъж. — Прокара език по устните си. — Той ли го извърши, Бони?

— Не виждам през тъмнината. Или не желая да видя.

— А аз искам да видя. Трябва да го направя.

Бони кимна.

— За да предпазиш Джейн. Харесвам Джейн.

— И аз. Но и заради теб, бебчето ми.

— Знам. Но сега вече клониш повече към живите. Именно така е редно да бъде.

Ив помълча за миг.

— Той се опита да ми внуши, че си се преродила в Джейн. Не е ли глупаво?

— Според мен, да. Как може да съм се преродила, когато съм тук и разговарям с теб? — Усмихна се. — А и ти знаеш, че тя въобще не прилича на мен.

— Да, знам.

— Ти не би искала Джейн да прилича на мен, мамо. Всеки от нас носи своята душа. Именно това ни прави така специални и чудесни.

— Дом не е чудесен.

— Не. Той е изкривен и грозен. — Бони се намръщи. — Страх ме е за теб. Той се приближава все повече и повече…

— Нека се появи. Чакам го.

— Шшт… Не се разстройвай. Няма да мислим повече за Дом тази вечер. Ще ми разкажеш ли за Монти? Страшно обичам кучета.

— Знам. Канех се да ти подаря едно пале за Коледа в годината, когато…

— И оттогава все съжаляваш, че не ми подари кученце по-рано. Престани. Бях щастлива. Но ти би трябвало да си извлечеш поука от това. Изживявай всеки момент. Не отлагай нещата за утре.

— Престани да ме поучаваш, по дяволите.

Бони се изхили.

— Извинявай. Разкажи ми за Монти.

— Не знам много за него. Собственост е на Сара и е специално обучено спасително куче. Джейн го обожава и ходи с него постоянно…“

Марк Грънард чакаше във фоайето на хотела, където бе отседнал Чарли Катър.

— О, върна ли се от планините? — подхвърли той на току-що влезлия Джо.

— Какво правиш тук?

— Катър обеща да изпие едно питие с мен. Ще слезе всеки момент. Извадихте ли късмет в Дилард?

— Там нямаше досиета в училището, затова проверяваме в близко градче. Бащата е бил пътуващ проповедник евангелист.

— Жалко. Надявах се да откриете училищни снимки и да ги сравним със снимката на госпожа Хардинг.

— И аз. — Джо седна. — Спиро не е доволен, че се навърташ около Катър.

— Какво да правя? Не успях да изкопча нищо от него, затова се насочих към Катър. Той е далеч по-сговорчив.