Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Имало ли е пострадали?

— Тела не са намерени. Проповедите са се изнасяли всеки петък, събота и неделя. Пожарът вероятно е избухнал по-рано през седмицата, защото първите богомолци заварили мястото точно така.

— Провели ли са разследване?

— Разбира се. Но никой не успял да открие преподобния Балдридж. Решили, че си е заминал. Евангелистите обикновено пътуват постоянно, а и властите тук и без това не са го обичали. Предупреждавали са го за опасността свещите да предизвикат пожар.

— Наистина ли е заминал?

— Ще се наложи да разберем, не смяташ ли? — Спиро се огледа наоколо. — Господи, това място наистина е доста мрачно.

Ив имаше същото чувство.

— Щом пожарът е избухнал толкова отдавна, защо тревата не е поникнала отново?

— Какво друго откри? — попита Джо. — Какво е станало със семейството? Какво ти каза преподобният Пайпър за Кевин Балдридж?

— Не си спомня да е имало Кевин. По времето когато преподобният Балдридж изнасял проповедите си тук, баща му бил пастор на баптистката църква на Блум стрийт. Бил е още момче, когато баща му го водел тук за службите. Виждал се е с госпожа Балдридж веднъж, но единствените синове, които си спомня, са Езекил и Джейкъб. Никога не е срещал Кевин.

— Но ние знаем, че е имало и Кевин. Госпожа Хардинг го е срещала.

— Ако е бил тук, са го криели от хората. — Спиро поклати глава. — Макар причината за това да си остава загадка. Старият Балдридж намирал работа за цялата фамилия по време на службата: раздавали свещи, събирали дарения…

— Тук не ми харесва — намеси се току-що дошлата при тях Джейн. — Кога ще си вървим?

Дори Джейн долавяше зловещата атмосфера, даде си сметка Ив.

— Скоро. Искаш ли да отидеш да ни изчакаш в колата?

Джейн поклати глава и пристъпи към нея.

— Ще почакам тук.

— Най-добре е всички да тръгваме — реши Спиро. — Няма какво повече да правим тук. Ще се върнем във Финикс и ще разпоредя да дойде екип да изследва терена.

— След двадесет години и след като е вилнял пожар?

— Наоколо никой не е търсил гробове.

— Според мен преподобният Балдридж не си е заминал просто така. Ти как смяташ?

— Трябва да проуча всички вероятности. Старецът очевидно е бил доста неприятен.

— Прав си. — Джо обходи терена с очи. — Фанатиците обикновено предизвикват доста неприятности.

— Ако Кевин Балдридж е Дом, то самият той е създал вече доста неприятности. — Спиро тръгна надолу от хълма. — Какъвто бащата, такъв и синът.

— Възможно е да не е дело на Кевин. Защо да не е някое от другите момчета? — попита Ив и последва Спиро.

— Но къде е бил Кевин, докато са се провеждали службите? — продължаваше да се пита Спиро. — Прилича ми на бунт срещу стареца. — Хвърли поглед през рамо. — Какво правиш, Куин?

Джо бе приклекнал и ровеше меката почва с ръка!

— Просто проверявам нещо. — Вдигна шепа пръст до устата си и я докосна с върха на езика. — Сол.

Ив спря на място.

— Какво?

— И аз като теб се питах защо нищо не е поникнало отново. — Джо се изправи и изчисти ръката си. — Някой е посипал сол наоколо или преди, или след пожара. Не е искал нещо да израсне отново тук.

Върнаха се във Финикс надвечер. Спиро ги остави на летището; Джо, Ив и Джейн се прибраха в къщата на Логан към девет.

Влязоха във всекидневната. За тяхна изненада на дивана ги чакаше самият Логан и играеше карти със Сара.

— Крайно време беше. — Хвърли картите и стана. — Защо, по дяволите, не ме предупредихте за намерението си да напуснете града?

— Радвам се, че се върнахте — обяви Сара. — Тук е от часове и вече почти побърка Монти и мен. Не само, че отказа да си тръгне, но и пожела да го забавлявам.

Логан я изгледа намусено.

— Ти ментеше в играта.

— Просто съм по-добър играч на покер от теб. Какво друго да правят спасителните отряди между отделните акции? — Стана и погледна Ив: — Ти се оправяй с него. На Монти и на мен ни писна от мрачното му настроение.

— Настроението ми не е мрачно.

Сара не възрази, а просто се обърна към Джейн:

— Хайде, Джейн. Изглеждаш толкова уморена, колкото се чувствам аз. Тежко ли беше пътуването?

— Там беше доста мрачно. — Джейн приклекна до Монти. — Хайде, момчето ми. Да вървим да си лягаме.

Сара и Джейн излязоха от стаята, а кучето се протегна и ги последва.

Логан проследи Сара с поглед.

— Все още ми се сърди.

— Въпреки това е играла карти с теб — подхвърли Джо.

— Защото искаше да ми натрие носа. — Обърна се към Ив и нападна: — Не ти ли хрумна колко ще се разтревожа, когато Букър ми съобщи, че си напуснала къщата?