Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Не работим ли заедно? Престани да го усукваш. Кажи ми.

Спиро не отвърна нищо.

По дяволите, беше упорит — агент от ФБР до мозъка на костите. Започваше да се уморява от опитите да изкопчи информация от него. Споразумяха се, но очевидно на този етап нямаше да отстъпи. Е, добре, тогава ще го притисне поне за времето.

— Кога?

— Скоро.

— Кога?

— Господи, колко си настойчива. Утре вероятно.

След тези думи затвори.

Получиха дубликат от снимката едва след два дни. Спиро дойде в къщата и връчи на Ив плик с размери 15 на 20.

— Ето я. Ще останеш разочарована.

— Защо?

— Погледни я.

Джо застана до нея, когато тя отвори плика и извади снимката.

Бе правена в обширен заден двор. Двама тийнейджъри седяха на преден план до маса за пикник; трето момче, далеч на заден план слизаше по стъпалата на верандата.

— Според госпожа Хардинг хлапето на стълбите е Кевин Балдридж — обясни Спиро. — Двамата до масата са Езекил и Джейкъб.

По дяволите! Кевин Балдридж бе не само на заден план, но и снимката бе преекспонирана и понеже той се бе движил, фигурата му бе размазана и напълно неразличима.

— Нищо чудно, че полицията я е върнала на семейство Хардинг навремето — отбеляза Ив. — Силуетът му е напълно размазан. Може да бъде всеки. Джо ми каза, че Чарли се безпокоял заради снимката. Сега разбирам защо. — Погледна към Спиро. — Фото технологията се е развила значително през последните двадесет и пет години. По онова време явно не са успели да я направят по-ясна, но сега има начин да го сторите, нали?

— Сигурно. Изпратих дубликат в Куантико. — Направи пауза. — Но се питах, дали ти не би искала да си поиграеш с нея. Нали и ти работиш с фотографии?

— Специалността ми е състаряването, а то е съвършено различно от необходимото в случая.

— О… — Спиро бе разочарован. — Жалко.

Така е, помисли си тя раздразнено.

— Нищо ли не си в състояние да направиш? — попита Спиро.

Тя се замисли.

— Възможно е. — Изправи се и взе телефонния указател. — В този град някой проявява ли снимки, занимава ли се с глобални корекции?

— Глобални корекции ли?

— Движението на вятъра и такива неща… Ето. — Беше открила реклама в жълтите страници. — „Пиксмор“. Сега да разберем дали разполагат с нужното оборудване и експерти, които да свършат тази работа.

— Луксозни портрети ли? — попита Джо, надникнал над рамото й да види рекламата, изобразяваща красива жена в едър план. — Не звучи особено научно.

— Как според теб си изкарват парите такива компании? Премахват всякакви пъпки, бръчки и тъмни, обрасли с косъмчета бенки от фотографиите. — Повторно погледна снимката. — Възможно е да успеят да се справят. Хората, които извършват корекциите, предпочитат да работят с диапозитиви, но ще им занеса снимката. Може би някой би се наел да я обработи. — Пъхна снимката в плика. — Такива ателиета обикновено са ангажирани за седмици напред. Ще окажеш ли малко натиск от името на ФБР?

— Ще наредя Чарли да те чака в „Пиксмор“ — предложи Спиро. — Колко време ще им отнеме?

Тя сви рамене.

— Не знам. Вероятно двадесет и четири часа. Зависи колко е добър техникът и колко часа е готов да работи извънредно.

— Ще помоля Чарли да остане при него, докато свърши.

— Добре би било. — Тръгна към вратата. — Това вероятно ще помогне.

— Ще те откарам — предложи Джо.

— Не е необходимо.

Той направи гримаса.

— В момента не съм в състояние да помогна с каквото и да било друго. Изпитвам необходимостта да съм ти нужен.

Кацнал на върха на виещ се планински път, „Пиксмор“ отстоеше на тридесет минути път от северната част на Финикс. Едноетажната сграда, цялата от стъкло и камък, проблясваше на слънчевата светлина. Чарли Катър спря на паркинга веднага след Джо и Ив.

— Радвам се, че си оптимистка по отношение на снимката. — Поклати глава. — Останах разочарован, когато я видях. Надявах се да съм попаднал на нещо.

— Наистина е така — увери го Ив. — Има какво да се извлече от нея.

— Същото каза и Спиро. — Кимна към тойотата, която влизаше в паркинга. — Ето го и Грънард.

— Той пък какво прави тук? — попита Ив.

— Беше с мен в хотела, когато Спиро звънна. Не ме оставя на мира. — Джо присви очи. — Но не е лош тип.

— На Спиро няма да му хареса.

— Уговорих се с него. Каза да му сервираме ордьовър, но не и основното ястие. И да сме сигурни, че си е тръгнал, преди да започнат работа по снимката.

Марк ги приближаваше усмихнат.

— Не поглеждайте към него в момента, но има вид на човек, готов за десерта — отбеляза Джо.