Айрис Джоансен - Игра със смъртта

А същевременно и вълнуваща. Всяка крачка, предприета от Ив, увеличаваше възбудата.

Защо ли не се отърва от снимката преди години? Тогава обаче се бе преместил и не му се струваше така важна. А сега онова, което ставаше в лабораторията, беше важно.

Времето променяше всичко: технологиите, морала, представите за добро и зло. Кой би се досетил колко ще се променят потребностите му? Приоритетите му сега бяха съвършено различни, иначе нямаше да стои пред лабораторията.

Какво ставаше вътре? Доближаваха ли се до истината?

Усети как от възбуда мускулите му се напрягат. Хайде, Ив, приближи се. Опитай се да ме откриеш…

— Още кафе? — попита Чарли.

Били Сънг нагласи компютъра.

— Не точно сега.

— Не си вечерял. Да отида ли да донеса нещо?

— Няма нужда.

Беше на път да успее. Да вървят по дяволите онези момчета от Ел Ей с цялото си съвременно оборудване. Той е не по-лош от тях. Само още няколко промени и вероятно ще…

— Получава ли се?

— Определено. — Разтърка очи и се наведе да разгледа по-добре изображението. — Не бях сигурен, че ще се справя, но… — Подсмръкна. — Господи!

— Направи ли го?

— Млъкни. Трябва да проверя…

Увеличи изображението. То ставаше все по-голямо и по-голямо.

Изключено беше да става дума за грешка.

Телефонът върху нощното шкафче на Ив иззвъня.

— Идваме при теб — съобщи й Чарли.

— Какво?

— Сънг иска да те види. Страшно е възбуден.

Тя седна в леглото.

— Значи успя?

— Не съвсем, но ще приключи всеки момент. Мърмори си нещо за увеличения и изображения и ще ти донесе снимката. Не ми позволява да я погледна, докато работи върху нея, но ще се намеся, когато приключи.

— Защо е цялата тази тайнственост?

— Нямам представа — отвърна Чарли кисело. — Явно гледа на мен като на дясната ръка на шефа. Звънна на някого, а после пожела да те види незабавно. Въобразява си, че историята се отнася само до него и теб, но това е задача на ФБР и той няма право да укрива… Къде си тръгнал? — Заговори отново в слушалката. — Трябва да приключвам. Сънг изглежда свърши. Току-що хукна към входната врата. Ще бъдем при теб след тридесет минути — увери я той и затвори.

— Сънг е успял, така ли? — попита Джо.

— Така твърди Чарли, но Сънг иска да говори с мен. — Остави слушалката и се изправи. — Ще бъде тук след тридесет минути със снимката. Отивам да се облека.

Джо се надигна в леглото.

— Защо иска да говори с теб?

— Обясних ти: не обича правителствените представители.

— Толкова силно, че е готов да те събуди посред нощ ли?

Тя тръгна към банята.

— Не ми пука, дори ако Сънг нахълта тук и легне в леглото при нас, стига да ми донесе снимката.

— Категорично възразявам срещу такова нещо — изръмжа Джо. — Хайде да слезем и да ги изчакаме долу.

— Къде се бави? — Ив отново погледна часовника. — Минаха вече четиридесет минути.

— Възможно е да им се е наложило да се върнат за нещо в лабораторията.

— Чарли нямаше ли да ни звънне в такъв случай?

— Може да е възникнал проблем с колата.

— Престани да ме успокояваш. Знаеш ли номера на мобилния телефон на Чарли?

Джо кимна и посегна към своя телефон.

— Никой не отговаря. — Затвори. — Време е да отида да ги потърся.

— Ще дойда с теб.

— По-добре остани. В случай че всички глупости, с които те успокоявах, отговарят на истината, какво ще стане, ако пристигнат точно след като съм тръгнал? Появят ли се, звънни ми и веднага се прибирам.

Прав беше. По-добре да остане. Но, по дяволите, наистина имаше чувството, че ще се пръсне от принудителното чакане.

Телефонът на Ив иззвъня четиридесет и пет минути по-късно.

— Станала е катастрофа — съобщи й Джо. — От пътя е изхвърчала кола и е паднала в пропастта.

Ръката й стисна телефонната слушалка.

— Те ли са?

— Не знам. — Замълча. — Колата е доста пострадала. Паднали са поне от тридесет метра.

Тя затвори очи.

— Господи.

— Лекарите и спасителният екип ще слязат да проверят дали някой е оцелял. Няма да е лесно. Наклонът е доста стръмен.

— Как е възможно да се оцелее след такова падане?

— Възможно е. Колата все още не е избухнала. Трябва да вървя. Ще ти се обадя по-късно. Спускам се със спасителния екип.

Колата все още не е избухнала.

Усети как я обзема страх.

— Остави ги те да си свършат работата, Джо. Не се намесвай.

— Харесвам Чарли Катър, Ив — отвърна той простичко и затвори.

И тя харесваше Чарли, но мисълта Джо да се приближи до колата я изпълваше с ужас. Набра отново номера му.