Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— По-добре намерете негатива. — Техникът Били Сънг нямаше навършени двадесет и пет години и определено не бе оптимистично настроен. — Не правя чудеса, така да знаете.

— Не разполагаме с негатив — отвърна Ив. — Шефът ти твърди, че си най-добрият техник тук. Положително няма да се затрудниш.

— Не ме четкай. Няма начин да не се затрудня. По този отпечатък има множество грешки. И да отстраня някои, едва ли ще се преборя с всичките. Нужна ви е някоя компания от Ел Ей, която работи с дигитална техника, или университетски екип, за да се увеличат тези точици. „Пиксмор“ не разполага с необходимата техника.

— Никакъв ли шанс нямаме?

Той сви рамене.

— Е, ще пробвам да направя нещо. Един от професорите ми в колежа разполага с държавна стипендия за изследователска работа и техниката му далеч не може да се нарече произведение на изкуството, но обикновено ми позволява да я използвам.

— Студент ли си още?

— Да. Нужна ми е диплома, за да получа работа в някоя от компаниите по Западния бряг. Налага се да се състезавам с всички вундеркинди от Калифорнийския и Колумбийския университет. Тези компании са наистина страхотни. Невероятно е какво постигат с дигиталните си компютри и софтуера си. — Погледна отново снимката. — Но и аз добре се справям, като се има предвид с какво работя.

— Убедена съм, че е така — увери го Ив. — Кой е този професор и къде е лабораторията му?

— Професор Дънкейл. Ралф Дънкейл. Лабораторията му е на около пет минути оттук по Блу Маунтин драйв.

— Възможно ли е да я получа утре?

Той поклати глава.

— Моля ви, много ми е важно.

Взря се за няколко секунди в лицето й и накрая бавно кимна.

— Ако получите разрешение от Гризби. Няма да му е приятно да изостане всичката останала работа.

— Шефът ти вече се съгласи — осведоми го Чарли. — Оставате на наше разположение през следващите тридесет и шест часа.

— Звучи ми като експлоатация на робски труд. — Сбърчи нос. — Макар и самият Гризби да е голям експлоататор. Миналия месец се наложи да го наплаши, че напусна, за да ми даде време за подготовка за заключителните изпити.

— Много ще съм ти признателна, ако ускориш нещата — увери го Ив. — Ще ми се обадиш ли?

— Аз ще ти се обадя — намеси се Чарли. — Отивам да помагам на господин Сънг.

— Нямам нужда от помощ. — Сънг изгледа Чарли хладно. — Правителството и без това се меси прекалено много в нашата работа. ФБР, ЦРУ, данъчната служба. А сега пристигате и вие и ме притискате.

— Хайде, хайде, човече. Само си върша работата.

— Да, да… — Сънг се отпусна върху пейката. — И друг път съм чувал тези приказки. Винаги ги следва замахване на камшик.

— Защо да не дойда аз вместо него — намеси се Марк Грънард и се усмихна на Сънг. — Възразяваш ли срещу малко публичност? Имаш шанс да ти помогне да получиш онази работа в Калифорния.

Сънг изглеждаше заинтригуван.

— Изключено — възрази Чарли категорично. — Предупредих те: няма да останеш тук, Грънард.

— Но нашият приятел ме харесва повече от теб.

Чарли посочи заканително с пръст.

— Вън!

Грънард въздъхна.

— Защо да не дойда, когато си свършите работата, господин Сънг? — Подаде му визитна картичка. — Обадете ми се.

След което напусна лабораторията.

— Резултатите са поверителни, господин Сънг — предупреди го Чарли.

— Да, да… — Сънг погледна замислено картичката, преди да я пъхне в джоба си. — Същото беше и с ядрените опити в Невада, от които всички заболяха от рак.

— Обадете ми се веднага щом научите нещо, моля ви, господин Сънг — обади се отново Ив. — Страшно ми е важно.

— Ще ви се обадя.

— Как мислиш, ще се справи ли? — обърна се Джо към Ив в колата.

— Има надежда. Изглежда отракан. — Облегна се на седалката. — Стори ми се, че обича предизвикателствата. Но Чарли ще се озори. Сънг очевидно ненавижда правителствените бюрократи.

— Май трябва да го запознаем със Сара. Е, сега какво ще правим?

— Прибираме се вкъщи и чакаме.

— Няма да е лесно.

— Никак. — Напоследък сякаш правеха само това. — Но Спиро поне ни даде възможност да ускорим процеса.

— Поема огромен риск, като се занимава с нас. Очевидно и той няма търпение да приключи цялата тази история.

— Аз също, Джо. — Затвори очи и се опита да се отпусне. — Аз също.

Беше почти три часът сутринта, но светлините в лабораторията на професора на Блу Маунтин драйв все още светеха.

Вероятно е щастлива, че е попаднала на човек, готов да работи така всеотдайно върху снимката, помисли си Дом. Но всеотдайността понякога е опасна.