Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Никакъв отговор. Очевидно вече се спускаше надолу към колата.

Тръгна към входната врата.

По магистралата се виждаха проблясващите червени светлини на линейки, пожарни и половин дузина полицейски коли. Бяха насочили прожектор към пропастта. Жълта лента опасваше дясното платно.

Паркира отстрани на магистралата и изскочи от колата. Започна да си пробива път през тълпата, но, по дяволите, нищо не виждаше.

— Ив! — Спиро се приближаваше към нея. Кимна на някакъв полицай. — Всичко е наред. Пусни я да мине.

Тя се шмугна под лентата и изтича до ръба на скалата.

Спиро я последва.

— Не е редно да си тук, Ив. Какво си мислиш? Мястото гъмжи от транспортна полиция и…

— Не ме интересува. Къде е спасителният екип?

Спиро посочи движещите се светлини в дъното на пропастта.

— Почти са стигнали до колата.

Каква кола? Тя виждаше единствено маса огънати ламарини.

— Джо е долу с тях.

— Знам. Обади ми се. Но когато пристигнах, вече се бе спуснал с екипа.

— Знае ли някой какво е станало?

Спиро поклати глава.

— Няма свидетели. Все още не сме наясно дали са били принудени да изскочат от магистралата, или някой умишлено е повредил спирачките. Дори не сме сигурни, че е взетата под наем кола на Чарли. Спасителният екип ще се опита да ни съобщи по радиостанцията регистрационния номер.

— Но ти смяташ, че е той…

— Ти не смяташ ли същото?

— Да. — Светлините бяха почти до колата. — Имаш ли представа колко време ще отнеме?

— Зависи какво открият там долу. — Направи пауза. — Но съм длъжен да те предупредя, че спасителният екип вече надушва миризмата на бензин. Което е по-лошо — бензинови изпарения се носят над колата. Само една искра и…

Тя неволно застина.

— Тогава им нареди да се махнат.

— Трябва да се опитат да спасят човека или хората в колата.

— Не е задължително да избухне, нали? Виждала съм обгорени жертви и…

— Знам — каза Спиро тихичко. — Никой не желае това да се случи. Ръководителят на екипа ще преустанови акцията, ако стане прекалено опасно.

— Джо няма да го послуша. Той не изпълнява ничии нареждания. Ще направи каквото сметне за необходимо, за да ги извади от колата.

Господи, как й се искаше да е там долу, за да направи нещо.

— Спокойно, Ив. Спасителният отряд няма да допусне грешка, поради която да пострада някой. За да разрежат ламарините, ще използват инструменти „Хърст“. Така няма да предизвикат искра.

Светлините се движеха и заобикаляха размазаната метална маса.

Минаха десет минути. После петнадесет.

— Защо не се връщат? Не можеш ли да разбереш какво става? — обърна се тя към Спиро.

— Ще се опитам. — Агентът отиде до командния център и се върна след малко. — Извадили са един мъж. Засега не могат да потвърдят напълно, но според тях другият е мъртъв. Ръководителят на екипа реши да изтегли хората си.

— Защо?

Той се поколеба.

— Капакът на колата е хлътнал. Не са успели да стигнат до акумулатора, за да го откачат. Изключили са запалването, но все пак има опасност колата да пламне…

— Всички ли се качват?

— Погледни сама.

Светлините долу се движеха по-бързо; отдалечаваха се от колата и се насочваха към склона.

Господи, нека един от мъжете, побягнали към безопасността, да е Джо!

Погледът й отново се насочи към купчината метал. Край нея все още се забелязваше една светлина.

— Джо!

Знаеше, че е той! Дяволите да го вземат! Няма кой друг да е!

— Господи, той е луд — възкликна Спиро.

Джо, махни се оттам, моля те.

Мина минута; две.

Махни се. Махни се. Махни се.

Колата избухна в пламъци.

Ив изпищя.

Джо!

Хукна към ръба на скалата.

Спиро я хвана.

Тя се опита да се освободи.

— Пусни ме!

— Не можеш да му помогнеш. Има шанс да не е пострадал.

Да не е пострадал ли? Нали видя светлината в колата, когато избухна?

— Слизам долу!

— В никакъв случай. — Хвана я по-здраво. — Прекалено много хора пострадаха тази нечии. Нямам намерение да видя как се търкулваш надолу по стръмнината.

Тя го изрита в слабините и хватката му отслабна. Затича се, но двама полицаи я сграбчиха и насила я събориха на земята.

Съпротивляваше се отчаяно, риташе, размахваше юмруци.

Джо!

Обгърна я тъмнина.

— Кучи сине, защо я удари?

— Не съм я удрял — увери го Спиро. — Беше един от полицаите на Финикс. Опитваха се да й попречат да се спусне в бездната и да се убие. Не е пострадала лошо. Само е зашеметена.

— Защо не им попречи?