Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Ще трябва да ти повярвам, нали? И да го приема. Такъв е животът.

— Да, такъв е животът. Добре дошла. — Отметна кичур коса от лицето й. — На нищо не приличаш. Цялата си в машинно масло.

— Ще се измия. — Но онова, което се случи тази вечер, никога нямаше да се заличи. Паднаха всичките й защитни бариери и й се наложи да се изправи лице в лице с истинските си чувства към Джо. А те бяха така силни, почти непоносими. Отблъсна го и бавно се изправи. — Трябва да тръгваме за лабораторията на професор Дънкейл. Ще използвам банята долу. Ти се качи и се преоблечи. Дрехите ти са напълно съсипани.

— Отивам да изпълня нареждането.

Загледа се как той излиза от стаята, същевременно не желаеше да го загубва от очи. Трябваше да се овладее. В живота имаше и други неща, за които да се тревожи, освен Джо Куин. Двама мъже умряха тази вечер. Вероятно убити от Дом. Той се приближаваше.

Но същото важеше и за нея.

Все още не си ни победил, Дом. Все ще намеря начин да видя лицето ти.

Ив и Джо чакаха пред лабораторията на Блу Маунтин драйв, когато Спиро пристигна.

— Професор Дънкейл ще ни приеме. Страшно се разстрои заради Сънг. — Спиро внимателно разгледа лицето на Ив. — Изглеждаш по-добре.

— Добре съм. Свърза ли се с госпожа Катър?

— Да. — Стисна устни. — Не говорих особено дълго с нея. Ужасно. Самата тя е още дете.

— Ти беше близък с Чарли.

— Но можех да съм по-близък. А аз все се опитвах да го възпитам да е по-суров. — Поклати глава. — Започвам да възприемам залавянето на Дом като нещо лично.

Ив погледна към другата страна на улицата и промърмори:

— Добре дошъл в клуба.

Усети как нараства напрежението, когато Джо натисна звънеца на лабораторията.

Моля те, Господи, не допускай двамата млади мъже да са умрели напразно. Нека Дом не спечели този път.

Силуетът на Кевин Балдридж продължаваше да е размазан. Върху компютърния екран приличаше почти на призрак, като труп, плаващ в море от светлина.

Но лицето се виждаше достатъчно ясно.

Тя не можеше да си поеме дъх.

— Ив?

— Кажи ми, че съм луда, Джо.

Джо погледна екрана и тихо изруга.

Спиро сепнато си пое въздух.

— Грънард.

По-млад, по-слаб, но самоуверената усмивка бе същата.

Ив се отпусна на някакъв стол, а в главата й се блъскаха всевъзможни мисли.

— Не — промълви тя.

— На подходяща възраст е. Близо е до теб от самото начало — отбеляза Спиро бавно.

Прекалено близо.

— Пазачът в приюта… — Неволно потрепери. — Казах му да отклони вниманието му, ако случайно се сблъска с него.

Джо се обърна към Спиро.

— Той си въобразява, че е в безопасност. Прибери го, преди да разбере, че тази вечер сме идвали тук.

— Възможно е вече да знае. — Спиро извади мобилния си телефон и набра номер. — През последните няколко дни се сприятели с няколко души от участъка.

Ив си мислеше за портрета на серийния убиец, който Спиро й обрисува в къщурката на Джо.

Наясно е с полицейската практика и дори се случва да е свързан по някакъв начин с тях.

Джо й бе казал, че Грънард често виси в бара, където се отбиват детективите от полицията на Атланта.

А и един репортер пътува от място на място, без да буди подозрение. Създава контакти и намира източници на информация, с каквито другите не разполагат.

Марк отложи отиването в приюта при Джейн за единадесет часа и така си осигури достатъчно време да убие пазача и да стигне до алеята, където се криеше Майк. Не е имал никакви затруднения и да контактува с Фрейзър преди години.

— Никой не отговаря в хотела на Грънард. — Спиро набираше друг номер. — Ще изпратя човек там.

Грънард. Дом.

Снощи искаше да остане в лабораторията. Даде телефонния си номер на Сънг.

Спиро приключи разговора и тръгна към входната врата.

— Ще започна да събирам сведения за произхода на Грънард. Не знам с какво ще ни помогне това. Няма начин да разберем колко пъти се е превъплъщавал. Върнете се в къщата и стойте там.

Грънард.

През целия път Ив не преставаше да разсъждава върху факта, че Грънард и Дом са един и същи човек. Изглеждаше налудничаво, но същевременно имаше логика. През цялото време беше наоколо, а тя не бе изпитала и капка съмнение. За бога, дори се чувстваше виновна, че не му предостави повече информация. А той я бе предупредил да не допуска Дом да ги види заедно с Джейн във Финикс.

Изпита усещането, че са я изритали в корема.

— Джейн!

Беше оставила Джейн сама.

— Колко сме далеч…