Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— По дяволите. — Джо натисна газта. — Успокой се. Само на една пряка от къщата сме.

Префучаха през портите; тя изскочи от колата и се затича към къщата.

— Ив.

Джо тичаше след нея.

Джейн беше в безопасност. Двама пазачи охраняваха Джейн, Сара и Монти.

Но Дом бе стигнал до верандата на къщурката на Джо при езерото.

Изкачи стъпалата по две наведнъж.

Със замах отвори вратата на Джейн.

Завивките върху леглото бяха изпомачкани и отметнати настрана.

Джейн не беше там.

— Да проверим при Сара — предложи застаналия зад нея Джо.

Сара се надигна сънено, когато връхлетяха в спалнята й.

— Какво има?

— Джейн. Не можем да я намерим… — Ив седна с въздишка на облекчение върху леглото. — Слава богу.

Джейн лежеше сгушена до Монти върху одеяло на пода до леглото на Сара.

— Дойде преди два часа — обясни Сара. — Сънувала нещо лошо, свързано с Монти, и попита дали разрешавам да остане. Всичко е наред, нали?

Ив кимна, опитвайки се да успокои бясно биещото си сърце.

— Всичко е наред. Просто се уплаших. Съжалявам, че те събудих.

— Не се притеснявай. Ив и Джо излязоха.

— Господи, как се бях изплашила — промълви тя.

— И аз. — Джо я обгърна с ръка. — Хайде да отидем да направим кафе. Една добра доза кофеин няма да ми се отрази зле.

Сара влезе в кухнята след около час.

— Добре. Какво точно става? — Прозина се. — Опитах се да заспя, но не успях, защото се размислих.

— Не искахме да те безпокоим.

Джо й наля чаша кафе.

— Е, поне не събудихте Джейн и Монти. Те спят съня на блажените. — Отпи от кафето. — Чудесно нещо е. Е, защо се беше изплашила за Джейн?

Сара изпи и втора чаша кафе, докато й разкажат всичко. Облегна се назад.

— Значи всичко е на път да свърши.

— Не е свършило, докато той не умре или не попадне зад решетките — възрази Ив.

— Но сега разполагаш с лице и име. Ако се изплъзне на ФБР, го покажете в „Най-търсените в Америка“ или друго подобно предаване. Все някой ще откликне.

— Както го казваш, звучи съвсем просто — отбеляза Джо сухо.

— По душа съм си проста. — Сара се усмихна. — Така е, защото живея с кучета. Всичко е или бяло, или черно. И постигаш целта си, като следваш най-пряката пътека. Затова се занимавам със спасителни акции, а не съм ченге като теб, Джо. Не понасям…

Телефонът иззвъня. Ив вдигна закачената на стената слушалка.

— Изчезвайте — нареди Спиро. — Кажи на Джо да ви изведе с Джейн оттам.

— Защо? Дом ли?

— Не, няма и следа от Дом. Но полицията на Финикс всеки момент ще цъфне на прага ви.

— Защо? Да не съм била разпозната на мястото на катастрофата?

— Получили са анонимно съобщение къде да те намерят. Хайде, отгатни кой би им се обадил.

— Грънард.

— Точно така. Очевидно иска да те извади от убежището ти.

— И успява. — Опитваше се да събере мислите си. — Но ако ме вкарат в затвора, той няма да е в състояние да…

— Джейн няма да е в затвора. Веднага ще я върнат под опеката на властите за защита на децата в Атланта.

Ако върнат Джейн на властите, ще се озоват отново в квадратче номер едно.

— С колко време разполагаме?

— С никакво. Изчезвайте оттам веднага.

Тя затвори.

— Полицаите от управлението във Финикс що бъдат тук всеки момент. Получили са анонимно съобщение за мен и Джейн. — Обърна се към Сара. — Ти и Монти се изпарявате оттук. Обади се на Логан и му кажи какво става.

Сара се отправи към вратата.

— Тръгвам.

Ив кимна.

— Отивам да взема Джейн. Сложи малко дрехи в някой куфар, Джо.

Тъкмо стигнаха до портата, когато крилата се отвориха и те видяха проблясващите светлини на патрулните коли точно зад ъгъла.

Джо изруга под нос.

— Излизай — просъска му Ив.

— Какво?

— Излизай и се скрий в храстите. Искат да заловят мен и Джейн.

— И очакваш да те изоставя ли?

— Аз ще попадна в затвора. На теб се пада задачата да държиш Джейн под око.

Джо избълва още една ругатня, но се шмугна през вратата и потъна в храстите покрай алеята. Ив се настани зад волана и мина през портата.

Фаровете на полицейската кола почти я заслепиха, когато блокираха пътя й.

— Е, в страшна каша си се забъркала — каза Логан, — а и затворническите дрехи никак не ти отиват.

— Не биваше да идваш тук. — Ив се наведе напред, за да го види по-добре през стъклото. — И освен това аз съм в кашата, не ти.

— Не си права. Добре ли се отнасят с теб?

— Както към всеки друг престъпник. Тук съм едва от двадесет и четири часа, но ми стига. Вече не ще посмея дори да пресека неправилно улица. Затова пък разполагам с доста време за размисъл. — Стегна в юмруци скръстените на гърдите си ръце. — Явно Грънард именно това е искал. Държи да ми покаже, че дори да го преследват, още е в състояние да протегне ръка и да ме докосне. Искал е да се почувствам безпомощна и да се питам какво ли е станало с Джейн. И го постигна. Снощи за малко не полудях. Сара обади ли ти се?