Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Хайде, скъпа, не се плаши.

Паркинсън я потупа по рамото.

Джейн застина и неволно се сви настрана.

— Какво й става? — попита Ривера. — Спри колата, Кен.

— О, не прави това — посъветва го Паркинсън тихо.

После застреля Ривера в главата.

По дяволите.

Ръцете на Джо стиснаха още по-здраво волана. Нещо не беше наред.

Полицейската кола кръжеше по улиците на града, а по някои минаваше и по два пъти. Какво, по дяволите, става?

Полицейската кола профуча, пресичайки железопътната линия точно когато влакът приближаваше, и остави Джо да виси от другата страна на прелеза.

Докато чакаше влакът да отмине, се обади по радиото за подкрепление.

— Не ме интересува кого ще изпратите! Само изпратете някого.

Очевидно не бяха готови да го послушат. Затвори очи.

— Добре, след като не искате да спрете полицейската кола, елате да ме хванете. Джо Куин ви се обажда.

Джо подкара колата веднага щом и последният вагон отмина с трясък.

Нужни му бяха десет минути, за да открие отново полицейската кола.

Но пак я загуби от поглед в движението около стадиона.

Ето я! На две преки напред; точно завива наляво. Пак я загуби.

Този път я откри след пет минути. Беше спряна отстрани в пуста улица.

— При мен е, Ив.

Дом.

— Лъжеш. Тя е на път за летището.

— Не. Скоро ще ти се обадят по телефона. Просто исках да знаеш, че играта почти приключи. Време е да изложа претенциите си.

— Не ти вярвам.

— Вярваш ми. Долавям го по гласа ти.

— Дай ми да говоря с нея.

— Тя не е в състояние да говори. Упоих малкото ангелче. Само едно леко боцване. Доста изтъркан стар номер, но ефикасен. Така хубаво се бях дегизирал, но тя изглежда разпозна гласа ми. Освен това ще я отведа на известно разстояние и ми е нужно да е кротка. — Помълча. — Да ти кажа ли какво ще й направя, преди да я убия, Ив?

— Не! — Затвори очи. — Не я наранявай.

— Засега няма. В момента никак няма да е забавно. Няма да усети нищо.

Ив почувства как я обзема див гняв.

— Ядоса се, нали? Почти долових вълната на ярост по телефона. Доста е приятно, но наистина не бива да ме глезиш по този начин.

— Ти не я искаш. Искаш мен.

— Точно така. Желая ти да умреш първа, изпълнена със съзнанието какво я очаква. Ела и я вземи.

— Къде я водиш?

— На място, което помниш. Земя със земя, сол със сол. Стори ми се подходящо. Някои от убийствата, доставяли ми най-голямо удоволствие, извърших там. Но не се притеснявай. Няма да те накълцам на парчета, както постъпих с другите. Прекалено много те уважавам.

— Тя там ли ще бъде?

— Не съм глупав. А ако ми заложиш капан?

— Няма да се кача на площадката за палатки, докато не се убедя, че е жива, докато не чуя гласа й.

— Ще го чуеш. Бъди там утре вечер в девет.

След тези думи затвори.

Господи!

Тя си мислеше, че се е приближила, а Дом все пак успя да изтегли килима изпод краката й. Джо й звънна.

— Отвлякъл я е. Открих двамата полицаи мъртви в патрулната кола, а Джейн беше изчезнала.

— Знам. Дом ми се обади.

— По дяволите! Всичко съм прецакал.

— Вината не е твоя — промълви тя безизразно. — Дегизирал се е. Дори Джейн не го е разпознала веднага.

— Жива ли е?

— Той твърди, че да. Поне в момента.

— Нищо не предприемай. Тръгвам към теб — каза Джо и затвори.

Джо щеше да дойде и част от ужаса щеше да я напусне. Няма да й се налага да се справя сама.

Не, точно обратното. От самото начало бе наясно, че ще се наложи да се изправи лице в лице с Дом сама. Бе заложил капана и възнамеряваше да убие както нея, така и Джейн. Няма да се поколебае да унищожи и Джо, ако е наоколо.

Значи трябваше да провали плана му. Да хване ловеца, преди капанът да е заложен.

— Сара! Ще дойдеш ли за малко?

Сара се появи на прага.

— Какво има?

Ив вдигна пръст.

— Само секунда.

Набра номера на мобилния телефон на Спиро. Той отговори на третото позвъняване.

— Дом е хванал Джейн и знам накъде се е запътил. Искам да ме посрещнеш там. — Наложи се да спре, за да овладее гласа си. — Нали искаше да ме използваш за стръв? Хайде, измисли начин как да го сториш.

Следващата вечер

20,45 часът

Свещи. Навсякъде.

Свещници със свещи, чиито пламъчета танцуваха на вятъра. И фенер. И газени лампи.

Ив паркира колата в подножието на хълма и погледна към площадката, където е била палатката.

Това е, за да ме посрещнеш ли, Дом? Там горе ли си?

Набра номера на Спиро.

— Къде си?

— На около три километра от Джеймсън в отбивка на пътя. Не рискувахме да се приближим повече, за да не ни забележи. От върха на хълма се вижда на километри наоколо.