Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Не й отговори. Трудно му бе да диша.

— Но всичко това бяха само догадки, а аз трябваше да ги потвърдя. От „Мултиплекс“ не искаха да говорят с мен. Вероятно си ги предупредил да си мълчат във връзка с поставената им задача, а всички се вслушват в разпорежданията на ФБР. Затова взех снимката и малко я пообработих. Не разполагам с оборудването, нито притежавам опита на Сънг, затова по дигитален начин слях лицата на двамата ти братя. — Усмихна се криво. — И какво се появи за моя изненада? Появи се твоят образ.

— Лъжеш. Ние… въобще не си приличахме.

— Така е и точно това се оказа от полза. Много по-вероятно бе да получа ясно изразено лице по този начин. Това нямаше да стане, ако братята ти си приличаха. Често използвам образи на по-възрастни хора от семейството при състаряването на детските портрети. Докато работех в Националния център за изчезнали деца, си играех да наслагвам лицата на членовете от едно семейство и да видя какво ще се получи. Дори когато хората не си приличаха, странно как приликите изскачаха, когато лицата се комбинираха. Лицето, което съставих, не приличаше напълно на теб, но все пак бе достатъчно близко, а след като го състарих, то още повече ти заприлича. Това ме накара да си припомня всичко случило се.

— Не съм допускал грешки… Не съм…

— Не. Изпълняваше плана си почти съвършено. Но вярно е, че постоянно бе или до мен, или наблизо.

— Същото важи и за Грънард.

— Да. И се озадачих от онзи разговор с Дом, когато ти бе в същото помещение с мен в къщурката на Джо. Едва по-късно си дадох сметка, че всъщност не представляваше истински разговор. Дом направи кратко изказване и затвори. Предварително направен запис, настроен да се включи в определен момент. Много ефектно. — Поклати глава. — Толкова много неща си дойдоха на мястото, след като приех, че ти си Дом. Всички случаи, когато ни даваше погрешни указания или лъжеше, мен и Джо. Но защо да те подозираме? Ти беше Спиро от ФБР.

— Явно много се гордееш от себе си. — Лицето му бе изкривено от злоба. — Но не си победила. Няма да умра. Чувствам се все по-силен и по-силен. Ще остана жив и ще ме обявят за невменяем.

— Няма да останеш жив.

Вдигна поглед и видя застаналия до нея Джо, взрян в Спиро.

— Ако има и най-малък шанс да останеш жив, ще те прострелям с още един куршум, преди полицията да пристигне — процеди през зъби Джо. — Вече щеше да си мъртъв, ако се бях целил в главата. Но стоеше прекалено близо до Ив, за да рискувам.

— По-близо съм до нея, отколкото си ти. По-близо от когото и да било. Тя ще те забрави. Но мен никога. — Отмести поглед към Ив. — Момиченцето ще умре. Добре я скрих, а тук става адски студено нощем. Без палто е и е вързана. Няма да я откриете навреме.

Ив почувства как я обзема ужас.

— Лъжеш. В момента Сара и Монти я издирват. Те ще я открият.

— Ами ако съм оставил фалшива диря? Знаех, че разполагаш със Сара и Монти. Трябва вече да си разбрала, че никога не приемам нещата на доверие. А, ето че те изплаших. Не си чак толкова…

— Имаш ли нещо против да слезеш от хълма и да изчакаш в колата? — обърна се Джо към Ив. — Време е да кажем сбогом на този негодник.

— Тя няма да ти позволи. Прекалено мекушава е. — Спиро се понадигна. — Момиченцето ще умре, но аз ще живея вечно. Ще живея… — Нова струя кръв потече от гърдите му. — Спри кървенето, Ив. Нали няма да допуснеш да умра?

— Върви по дяволите. — Изправи се и застана до Джо. — Да звъннем на местната полиция, а после на Сара, за да разберем дали е намерила Джейн.

— Ей сега ще те последвам — увери я Джо.

— Не. — Тя погледна към Спиро. — Не желая да стане бързо. Остави негодника да умре бавно от загуба на кръв.

Извърна се и се отдалечи.

— Ив!

Тя продължаваше да се взира право напред, без да обръща внимание на виковете на Спиро, изпълнени с неверие и ужас.

— Не сме я намерили, Ив — въздъхна Сара.

— Температурата пада.

— Знам. Мръсникът вероятно е оставил фалшива диря; дори — няколко.

— Иска тя да умре.

— Монти поема в друга посока. Трябва да вървя.

След тези думи затвори.

Ив се обърна към Джо.

— Кара ги да се въртят в кръг. — Потрепери, когато внезапен порив на вятъра я прониза през якето. — Вероятно е около нулата. Ако я е вързал, Джейн дори не може да се движи, за да се сгрее.

Поредната фалшива диря.

Колко такива е оставил кучият му син, запита се Сара.

Дете?

И Монти бе озадачен. Тичаше наоколо в кръг, като се опиваше да улови следата.

Внезапно спря и се обърна на изток.