Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Той кимна.

— Нареди ми да се направя ни голяма клечка и да уредя да те пуснат под гаранция.

— Става въпрос за отвличане, Логан. Никой няма да ме пусне под гаранция.

— Все нещо ще се уреди. Налице са смекчаващи вината обстоятелства. Барбара Исли не е отмъстителен човек, пък и ти по принцип не си опасен субект. — Замълча. — Но ще бъде по-добре, ако им кажеш къде се намира Куин. Искат да го разпитат доколко е свързан с тази история.

— Нямам представа къде е.

— А и да знаеше, нямаше да го съобщиш. — Изправи се. — Е, ще видя дали има съдии в този град или в Атланта, върху които да упражня влияние.

— Логан, къде е Джейн?

— Държат я в местния приют за деца. Ще я върнат в Атланта, щом изпратят придружител да я вземе. Спиро помоли да ти предам, че е оставил хора да я наблюдават.

— Не е достатъчно.

— Грънард се крие.

— Няма да стигне далеч. Приближава краят на играта му. Скрие ли се окончателно, значи е загубил. Никога няма да признае подобно нещо. — Тя направи пауза. — Ако не успее да стигне до мен, ще убие Джейн. За него това е следващата логична стъпка. Иска и двете, ни, но първо ще посегне на Джейн — знае как да ме нарани.

— Смята, че така ще те нарани. Убедена ли си?

— О, да. — Усмихна се мрачно. — Негодникът дори ме предупреди никога да не допусна Дом да ни види двете заедно.

— Много мило. — Погледна я изпитателно в лицето. — Изкушавам се да те оставя тук известно време. Поне си в безопасност.

— И Джейн се превръща в мишена.

— Ще й осигуря защита.

— Бяха й осигурили защита и в приюта, а се оказа, че Дом е могъл да се добере до нея и там. Гласът й трепереше от отчаяние. — Ако имаш начин да ме измъкнеш оттук, направи го, Логан. Представа нямаш колко бързо ще се задейства той…

Джон поклати глава.

— Никак не ми се нрави…

— Моля те.

Той изруга тихо и рязко се изправи.

— Ще проверя какво мога да направя. Опасявам се, че няма да стане днес. Ще се наложи да останеш тук евентуално още двадесет и четири часа.

Тя също се изправи. Пазачът се приближи, за да я отведе в килията.

— Побързай — подкани тя Логан.

Още двадесет и четири часа.

Думите се въртяха в главата й, докато вървеше по дългия коридор към килията. Мисълта за всякакво отлагане я плашеше до смърт. Колко време щеше да чака Грънард?

Възможно е и всичко да се окаже наред. Джо ще бди над Джейн, ще се погрижи за нея.

А Грънард ще дебне Джо. Наясно е, че Джо пази Джейн. Следователно Грънард ще се опита да отстрани първо Джо.

При тази мисъл душата й се изпълни с ужас.

Няма да предприемам рискове, освен ако не се налага. Никога не съм искал да живея повече, отколкото в този момент.

А тя го накара да поеме огромен риск. Именно тя превърна Джо в мишена.

Вратата на килията се затвори с трясък зад гърба й. Намираше се на крачка да изпадне в паника. Беше като в капан, в невъзможност да предприеме каквото и да било.

Трябваше да се успокои. Затвори очи и пое дълбоко въздух. Ако се паникьоса, попада право в ръцете на Грънард. Вероятно сега той седеше някъде и си я представяше в килията, блаженстващ от страха и мъката й.

Не биваше да му дава каквото иска. Той желае да се паникьоса. Вместо това трябваше да запази самообладание. Да не се поддаде на неразумни емоции. Да му отвърне с логика.

Двадесет и четири часа.

Трябваше да прекара това време като мисли за Грънард; да си припомни всяка минута, всеки разговор от последните няколко седмици. Да намери начин да открие подход към него; някаква слабост, от която да се възползва. Да си представи, че е един от черепите, които й предстои да измери и да реконструира. Да използва ума, талантите и инстинкта си.

Седна на койката и се облегна на стената.

Стой настрана от хората, които обичам, Дом. Мисли си как треперя в тази килия. Наслаждавай се на образа.

И тогава — може би — ще разполагам с достатъчно време да открия начин да спечеля проклетата ти игра.

Следващия следобед в един и четиридесет и пет я пуснаха под гаранция. Логан я чакаше пред затвора.

— Добрата новина е, че се очаква всички обвинения да бъдат оттеглени. Спиро упражни макар и дискретен натиск върху Исли. — Замълча. — Но докато всичко не приключи, нямаш право да се приближаваш до Джейн. Едно от условията да те пуснат е да стоиш поне на петдесет преки от приюта, в който се намира. Ако не го спазиш, веднага ще те приберат.

— Очаквах подобно нещо. Тя добре ли е?

— Добре е. Оставих човек да наблюдава тукашния приют. — Хвана я подръка и заслизаха по стълбите. — Придружителят от Атланта ще пристигне днес и ще я отведе.