Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— И поръси цялото онова място със сол.

— Мелодраматичен символизъм, но по онова време бях още момче.

— Но продължаваш да поставяш свещи в ръцете на жертвите си, нали? Вече не си момче.

— Трудно е да се заличи наученото през детството. Може би част от удовлетворението ми идва от това, че използвам скъпоценните свещи на баща ми по различно предназначение.

— Баща ти е мъртъв.

— Беше убеден, че отива направо в Рая; вероятно ме гледа оттам сега. Допускаш ли, че душата му е била накълцана заедно с тялото? Често съм се питал дали е така. — Замълча за миг. — Дали душата на Бони е била унищожена, как мислиш?

Тя силно прехапа долната си устна.

— Не.

— Е, съвсем скоро ще узнаеш. Не съм решил каква свещ ще използвам за теб. А е важно. Бяла за Джейн, естествено, но твоят цвят трябва да отразява…

Ив затвори. Той бе в настроение да се изповядва и може би тя трябваше да продължи разговора, но не издържаше повече. Теглеше я към тъмнината, която го обгръщаше. Беше особено неприятно, защото се случи точно след чудесния сън с Бони. В този момент злото изглеждаше всепобеждаващо и тя се оказа безпомощна да му се съпротивлява. То напираше ли, напираше…

Но ти би трябвало да си извлечеш поука от това. Изживявай всеки миг. Не отлагай нещата за утре.

Думите на Бони.

Изживявай всеки миг.

Два часа по-късно Ив чу Джо да влиза в къщата. Излезе от спалнята и го изчака на стълбищната площадка.

Той се спря, когато я видя.

— Добре ли си?

— Не. Дом се обади. Светът е ужасен, след като той говори с мен.

— Какво ти каза?

— Неприятни работи. Гадости. Ще ти разкажа по-късно. — Протегна ръка. — Ела да си легнем.

Той бавно доизкачи стъпалата и застана до нея.

— Да не би да ми е простено вече, задето не съжалих, че Логан се омете?

— Никога не е ставало дума да ти бъде простено.

Той хвана ръката й.

— Тогава си открила, че ти е невъзможно да живееш без мен в леглото, така ли?

— Ще престанеш ли да се шегуваш?

— Кой се шегува? — Погали я по бузата. — Просто гадая. Досещам се, че тук става нещо важно. Какво е то, Ив?

Тя преглътна, за да облекчи напрежението в гърлото си.

— Така и никога не подарих на Бони кученце. Тя искаше, но аз все отлагах. А после вече беше прекалено късно.

Веждите му се стрелнаха нагоре.

— Каква е връзката? Като ме отведеш в леглото си, това е все едно да ми подариш кутре ли?

Тя поклати глава.

— Не става дума за теб, Джо. За мен е. Постъпвам напълно егоистично. Желая да съм близо до теб. Искам да ми говориш. Искам да ме любиш. — Усмихна му се притеснено. — И не възнамерявам да го отлагам. Няма да чакам да стане прекалено късно. Ще дойдеш ли в леглото с мен, Джо Куин?

— О, да. — Прегърна я през кръста. Гласът му потрепери също като нейния преди малко. — Разчитай, че ще го направя.

Същия следобед Спиро се обади на Ив и тя му съобщи какво й е разказал Дом за детството си.

— Техникът, който следи разговорите, засякъл ли е откъде звъни?

— Не, за жалост. Но думите на Дом съвпадат с малкото, което сме научили — уточни Спиро. — Свързахме се с училищата в Джеймисън. Няма архивни досиета за момчетата от семейство Балдридж. Попаднах обаче на няколко доклада от официален представител, посетил преподобния Балдридж, за да разбере защо момчетата не посещават училище. Преподобният твърдял, че синовете му учат у дома. Според него в обществените училища нямало да получат нужното религиозно образование.

— Нещо друго?

— Само едно. Докладите са за Езекил и Джейкъб. Кевин въобще не се споменава.

— Ако не е присъствал на службите, вероятно изобщо не са подозирали за съществуването му.

— Като съдя как е унищожен върхът на хълма, бих рекъл, че е искал да огласи присъствието си.

— Не е задължително. Действал е години наред и изглежда не е имал желание постъпките му да станат известни на широката общественост. Едва напоследък се е променил.

— Опожаряването на палатката и убийството на близките му е било в самото начало. Още не е знаел, но се е бил научил. — Спиро замълча. — Но макар сега да е по-различен, все още има навици, аналогични с поведенческия модел на организиран престъпник.

— Като начало — интелигентност над средното равнище — отбеляза Ив. — Но всички тези разсъждения не водят доникъде. Нужно ни е да знаем как изглежда. Къде е снимката?

— Не храни особени надежди. Отговорът може да не е в снимката.

— Какво имаш предвид?

— Това, което казах.