Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Наистина звучи плашещо.

— Натрапчивите идеи винаги звучат така. — Докосна с пръст долната й устна. — Това трябва да ти е добре известно, любов моя.

Тя се напрегна.

— Любов — повтори той съзнателно. — Започни да привикваш с това.

— Няма нужда да привиквам с каквото и да било.

— Не е задължително, но ще е по-удобно. Така ще е по-удобно и за двама ни. — Направи пауза. — Не се страхувай да ме обичаш, Ив. Не съм безпомощно дете, което биха ти отнели. Як и жилав съм, имам добри шансове да просъществувам поне още петдесет години.

— Не се страхувам.

— Не ти вярвам. — Сведе глава и нежно докосна устните й със своите. — Но всичко е наред. Не се налага да ми кажеш, че ме обичаш. Ще почакам.

— Не те обичам. Не и по начина, по който ти желаеш.

— Според мен ме обичаш. — Устните му продължаваха да обхождат нейните. — Но дори и да не е така, според мен всичко е наред.

— Не е наред. Всичко е объркано. Аз съм увредена. Никой не го знае по-добре от теб. Трябва да си с някоя, която…

— Ти ли си увредена? Именно аз не съм в състояние да се отърва от маниакалната си идея вече десет години.

— Не е същото. Аз не мога да…

— Шшт… — Отново се настани отгоре й. — Не мисли. Не анализирай. Остави всяко нещо да застане на мястото си. Наслаждавай се…

Когато тя се събуди, него го нямаше.

Празнота.

Самота.

Беше глупаво. Държеше се сякаш никога преди не е спала с мъж. Секс, удоволствие, раздяла… Такива предпочиташе да са връзките й. Никакви увлечения, заплашващи да повлияят на работата й.

— Време е да ставаш. — Джо отвори вратата и тръгна към леглото. — Почти обяд е. Звъннах на Чарли; пътува от Азора. Снимката е у него.

Тя рязко се надигна.

— Наистина ли ще я видя?

— Попитай лично Спиро. Той е на път за насам.

— Защо?

— За да вземе куклата.

Естествено.

— Тази сутрин ли му се обади?

— Веднага след като станах. Наредих на пазачите да го пуснат. — Отправи се към дрешника. — Влизай под душа. Ще ти извадя дрехи. Какво искаш да облечеш?

— Каквото и да е. Джинси… риза.

Изтича в банята и застана под душа. Джо се държеше страшно овладяно и делово. Все едно снощи нищо не се бе случило. Не че тя имаше нещо против. Щеше да се чувства неловко, ако се бе държал по друг начин. Снощи беше прекалено… Поклати глава. Не биваше да си спомня колко еротични бяха часовете, прекарани с Джо.

— Хайде, трябва да хапнеш, преди Спиро да пристигне. — Джо стоеше пред стъклената врата на душа. — Побързай.

— Бързам достатъчно.

Тя отвори вратата и той я загърна с огромен пешкир. Започна да я суши.

Тя посегна към кърпата.

— По дяволите, и аз мога да свърша това.

Погледът му се спусна към гърдите й.

— Но на мен ми доставя наслада.

Наслада?

Усети как я залива топла вълна.

— Извадих синята карирана риза. Харесвам те в синьо. Одобряваш ли?

— Може и с нея. — Трябва да го възпре. Бавните движения на ръцете му през мекия пешкир я възбуждаха невероятно. Поради някаква налудничава причина докосванията му й въздействаха интимно като сексуален акт. Навлажни устни. — Никога не си споменавал, че харесваш синьо.

— Куп неща не съм ти споменавал. — Сведе глава и целуна трапчинката на рамото й. — Но възнамерявам да наваксам пропуснатото време. Искаш ли да се върнем в леглото и да ти разкажа историята на моя живот?

Да, искаше й се да се върнат отново в леглото.

— Ако наистина обещаеш да ми разкажеш. Никога не съм имала късмета да ми се довериш изцяло.

Той се ухили.

— И този път няма да стане. Защото не разполагаме с време. — Отстъпи и й подаде кърпата. — Облечи се. Ще те изчакам отвън.

— Сега пък ми нареждаш да се облека. Защо, по дяволите, нахълтваш тук и ме…

— Исках да знаеш, че няма да допусна да ме изхвърлиш след първата нощ. — Усмихна се. — Известно време няма да си в състояние да се съсредоточиш върху мен, но ще съм наоколо през всеки миг от деня. Не го забравяй.

Тя се загледа в затворилата се зад гърба му врата. Как въобще ще успее да се съсредоточи върху нещо друго извън него ! Той възвърна чувствеността в живота й.

Държеше се налудничаво. Не биваше да допусне да я командва нито тялото й, нито Джо Куин. Ще забрави всичко, освен най-важното. Просто ще прояви воля и решителност.

Метна кърпата настрана и започна да се облича.

Когато излезе от банята, Джо седеше на стола до леглото. Разгледа внимателно лицето й и кимна бавно.

— Очаквах тази реакция. Никакъв проблем. — Изправи се. — Хайде да слезем да закусиш.