Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Не биваше да го правиш. Исках да те гледам.

Джо стоеше на прага; тъмна фигура, очертана от светлината в коридора.

Определено гола фигура.

— Недей — прошепна тя.

— Прекалено късно е — отвърна й и пристъпи напред. — Вече съм поканен.

— Допуснах грешка и се извинявам.

— Това не се отнася до мен. Преди малко ме завари неподготвен и нарани гордостта ми. Но имах време да премисля и да подредя нещата; дадох си сметка за разкрилата се пред мен възможност.

— Не съм искала да засегна гордостта ти — промълви тя неуверено. — Въобще не желая да те наранявам, Джо. Именно поради тази причина не бива да се случи онова, което си намислил.

— Ти желаеш да се случи.

— Не.

— Дори Дом да го е предизвикал, то е било в подсъзнанието ти, иначе нямаше да ти хрумне да го споделиш.

— Мислех си за това, естествено. Ти се постара да насочиш мислите ми в тази посока. В края на краищата съм човек, по дяволите.

— И възнамерявам да се възползвам напълно от човешката ти природа. Тази нощ направи големи разкрития. Призна, че желаеш да живееш. За пръв път те чувам да споделяш подобно нещо. — Повдигна одеялото. — Хайде мръдни, защото идвам.

Голото му бедро докосна нейното.

Тя се попремести.

— Правим грешка, Джо.

Ръката му се плъзна по гърдите й.

— Не бих казал. Трудно й бе да диша.

— Моля те…

Ръката му се настани между бедрата й.

— Никога не съм те целувал истински, знаеш ли?

Тялото й се изви нагоре, когато палецът му докосна особено чувствителното място.

— Ти и сега не ме целуваш.

— Ще стигна и дотам. Ще стигна до всичко… Господи, вече си готова за мен. Мислех, че ще се наложи да те…

Мобилният й телефон иззвъня.

Джо тихо изруга.

Тя прошепна:

— Изключи го.

Той понечи да стане от леглото, но се спря.

— Не. — Настани се отново върху нея. — Скоро няма да го чуваш, обещавам ти.

Тя извика, когато той проникна дълбоко в нея.

Телефонът звънеше.

Джо се движеше бързо, настойчиво.

Телефонът…

Той я повдигна, притисна я силно към себе си; движеше се още по-бързо.

Дали телефонът звънеше още?

Тя вече не чуваше нищо, освен пулсирането на сърцето му до своето.

— Защо не изключи телефона? — попита тя сънено.

— Ти как мислиш? — Целуна я по гърдата. — Бях зает. Не ми се отделяше време за това.

— Разкажи ми.

— Заради самолюбието ми. Исках да съм по-важен за теб от Дом. Исках да го надмина. — Целуна я по носа. — А и ти леко ме обиди.

— Но не достатъчно, за да те спра.

— Само огромно бедствие бе в състояние да ме спре. Дом въобще не влиза в класацията.

— Не е за подценяване.

— Но не спечели, нали? Значи не се брои. Поне не за момента.

— Престани да мислиш за него. — Пресегна се, запали лампата и изключи телефона й. — Искам да те гледам.

Тя се изчерви.

— За бога, Джо, подай ми одеяло.

Той поклати глава.

— Отдавна желая да те видя така. Остави ме да ти се насладя.

Имаше чувството, че се разтапя под погледа му.

— Моля те, загаси лампата.

— Не и преди… — Видя изражението й и загаси осветлението. — Може би по-късно…

— Може би…

— Забравих, че нямаш кой знае колко опит в този спорт. — Притегли я към себе си. — Но май ти допадна. А и ме харесваш, нали?

Тя не отговори.

И той замлъкна за миг. После промълви:

— След десет години смятам, че заслужавам да чуя думите.

Десет години. Усети как сълзи напират в очите й.

— Ако не се опасявах, че ще го приемеш самонадеяно, щях да ти кажа, че се представи сравнително добре.

— Сравнително добре ли?

— Е, доста добре.

— Продължавай.

— Като жребец. Брад Пит, Киану Рийвс и Казанова, съчетани в едно. Представа нямам как Даян въобще те е изпуснала.

— Тя беше умна жена. Съзнаваше, че заслужава повече, отколкото съм в състояние да й дам. Беше грешка от самото начало.

Ив се надигна на лакът и го погледна.

— Защо се ожени за нея, Джо?

— Ще се изплашиш, ако ти кажа.

— Как ли пък не.

Последва тишина.

— Защо, Джо?

— Заради теб. Ожених се за нея заради теб.

— Какво?

— Ти беше прекалено затворена. Мислех, че ти е необходима приятелка от твоя пол.

— Будалкаш ме.

— Предупредих те, че ще се изплашиш.

— Мъжете не се женят, за да осигурят…

— Аз го направих — отвърна той простичко.

Тя го зяпна.

— Ти беше моят център. Всичко се въртеше около теб. По онова време бях загубил всякаква надежда, че мога да означавам нещо за теб. Затова реших да избера жена, която е в състояние да ти осигури нужното ти приятелство. Даян беше доволна от това, което й давах, а аз честно се опитах да накарам бракът ни да проработи. — Сви рамене. — Но нещата не потръгнаха както се надявах.