Айрис Джоансен - Игра със смъртта

— Хайде, заведи кучето да потича.

Сара леко се усмихна.

— А ти иди да обядваш с Джо. Дано и двете излизания дадат резултат.

Ив кимна.

— Дано.

Логан звънна по мобилния телефон на Ив, докато тя пътуваше в колата на Джо.

— Открила си Деби Джордан.

— Да.

— Редно беше да ми съобщиш, а не да го прочета във вестниците.

— Казах ти: не желая да те замесвам в тази история.

Всъщност не искаше да замесва никого около себе си, но нещо не се получаваше, помисли си печално тя.

— Куин все още ли е отседнал в къщата?

— Да.

— Хърб ме уведоми, че е там. Не ти се обадих, защото се надявах да го отпратиш, но изглежда мен ме изтикаха от полето на събитията.

— Ще се отърва от Джо при първа възможност. — Хвърли поглед към спътника си. — Но той доста ми пречи да го направя.

— Как по-точно? Я да чуя. Трябваше да се досетя, че ще открие къщата. С теб ли е сега?

— Да.

— По дяволите! Позволи ми да дойда и да ти помогна.

— Не, Логан.

Последва тишина.

— Изолираш ме от себе си. Усещам го.

— Налага се да постъпя така.

Нова тишина.

— Това би могло да означава много неща.

— Означава точно каквото казах.

Той измърмори някаква ругатня и затвори. Тя натисна бутона за изключване.

— Ядосан ли е? — попита Джо.

— Да.

— Радвам се.

— Млъкни.

Сълзи напираха в очите й. По-добре е, че Логан й се сърди. Не му се обади тъкмо защото разчиташе той да се дръпне. Логан си имаше гордост и тя не смяташе да я накърнява.

Изолираш ме от себе си. Усещам го.

Не беше далеч от истината. Господи, действително се отдалечаваше от него. Кога започна всичко? Джо се върна в живота й и преобърна нещата.

— Логан направи всичко по силите си, за да ми помогне, а същевременно не се натрапваше. За разлика от други мои познати.

— В това се състои грешката му. По отношение на теб винаги е предприемал бавния цивилизован подход.

— Интелигентният подход.

Джо само се усмихна. Идеше й да го зашлеви.

— Извинявай. Всъщност съм доста благоразположен към Логан и не бива да го виня. В продължение на години допусках същата грешка. Ние двамата се различаваме само по едно. — Тонът му вече не звучеше безгрижно. — Не те желае достатъчно. Не си неговият център. Той не би заложил всичко, за да те има. Именно затова ще загуби. — Джо изви волана и колата мина през входната порта на приятен малък парк. — Именно затова аз ще спечеля. — Паркира отстрани на пътя. — А сега, престани да разсъждаваш. Пристигнахме.

Тя го изгледа смаяно.

— Къде?

— Където ще обядваме. — Той кимна към павилион на колела, паркиран в края на детска площадка. — „Галиндос“. По данни на Хърб тук правят най-хубавите фахитас 1 1 Говеждо месо, печено на пряк огън. — Б.пр. във Финикс. — Извади чифт слънчеви очила от жабката и взе черна сламена шапка от задната седалка.

— Сложи ги. Ще приличаш на Мадона, когато се движи инкогнито.

— Положително си откачил.

— Само съм гладен. Надявах се да е приятно да поседим на някоя от тези пейки в парка, да ядем и да наблюдаваме хората. — Излезе от колата. — Денят е прекалено хубав, за да стоим затворени вътре.

Денят наистина беше хубав и тя не желаеше да спори с Джо. Мечтаеше да се отпусне и да не мисли нито за Логан, нито за Дом. Утрешният ден рано или късно ще настъпи. Утре вече може и да разполагат със снимка.

Ив и Джо седяха на пейка в парка и ядяха мексиканската храна, сякаш нямаха никакви грижи на този свят. Тя се усмихваше, когато се наведе към Куин и избърса ъгълчето на устата му.

Цялото й отношение днес е напълно различно, прецени Дом.

Дали се надяваше?

Вероятно. Откри Деби Джордан.

Дом не възразяваше срещу надеждата й. Щеше му се издирването да беше продължило малко по-дълго, та напрежението да нарасне, да се установят по-дълбоки взаимоотношения с Джейн Макгиър, но въпреки това и сега бе изпълнен с оптимизъм. Падането винаги е по-болезнено, когато си изкачил върха. Дори стана по-добре, че тя така бързо намери жената. Сега събитията щяха да започнат да се случват по-начесто, а за него щеше да е като ходене по опънато високо над земята въже. Обзе го вълнение при тази мисъл.

Но да се състезава с Ив Дънкан наистина бе вълнуващо. Тя се развиваше, закоравяваше, променяше се точно както той се бе променил. Интересно му бе да наблюдава процеса и да съзнава своя принос за него.

Затова нейната надежда го устройваше напълно.

Но с нея се случваше и нещо друго…

Наблюдаваше я. Езикът на тялото винаги разкрива много неща. Ако я изучава внимателно, ще открие какво точно става. Вече започваше да я познава твърде добре.