Айрис Джоансен - Игра със смъртта

Да живее без Джо…

Спиро пристигна на терена в десет и петнадесет на следващото утро.

— Здравей, Ив. Доста работа си свършила, откакто те видях за последен път. — Погледът му се насочи към червеното флагче. — Това ли е мястото?

Джо кимна.

— Да.

— Дано носът на кучето е добър. Ще изпадна в положението на идиот, ако е надушило мъртва къртица.

— Носът му е безупречен — увери го Ив. — Според Сара прави разлика между човек и животно.

— Сара ли?

— Сара Патрик. Дресьорката му.

— Да, вярно. Джо ми разказа за нея. — Спиро се обърна отново към Джо. — Какво ще стане, ако не се окаже Деби Джордан?

— Тогава започваме да търсим отначало.

— И от мен се очаква да забравя, че Ив и хлапето са тук, така ли? Искате прекалено много. Рискувам да загубя службата си. И да ме обвинят в съучастие заради укриване, на заподозрян.

— Престани да го усукваш, Спиро. Ако не бе готов на споразумение, нямаше да си тук. Щеше да изпратиш патрулна кола или полицаите от Финикс по петите ни.

— И защо да не постъпя така?

— Дадохме ти да работиш по важна улика. На прага сме да ти дадем и друга.

Той помълча за миг.

— Хлапето. Върнете я в приюта и може би…

— Не — сряза го Ив решително. — Това не подлежи на обсъждане.

Спиро се извърна към нея.

— Всичко подлежи на обсъждане.

— Няма да върна Джейн. — Направи пауза. — Но ще улесня нещата за теб. Ще ти дам каквото искаш.

— Не! — прекъсна я Джо.

— Млъкни, Джо. Очаквах да се стигне дотук. — Изгледа Спиро право в очите. — Обещавам, че ще ти позволя да ме използваш по какъвто начин желаеш. Но само при липса на други възможности.

— И кой ще прецени дали има други възможности?

— Аз.

— Значи ти ще контролираш нещата. Не ми харесва.

— Но ще приемеш. — Усмихна се кисело. — Защото те преследва натрапчива идея, Спиро. Искаш да заловиш Дом почти толкова силно, колкото и аз.

— Дори повече. Знам какво представлява и какво е в състояние да направи. Ти го виждаш само от лична гледна точка.

— Прав си. Интересът ми е напълно личен. Договаряме ли се?

Спиро се поколеба. Накрая прие.

— Договаряме се.

— Ще разрешите ли сега аз да кажа нещо? — обади се Джо мрачно. — Мен отново никой не ме пита.

— Той ни е нужен, Джо. Това е единственият начин да го привлечем на наша страна.

— Можеше да ме оставиш да опитам нещо друго преди това. — После се обърна към Спиро. — Адски да се постараеш да хванеш този негодник или ти се кълна, че ще обявя цялото ви договаряне за невалидно. Помни ми думата.

Спиро не отговори, изразът му не се промени, сякаш не беше го чул. Погледът му отново се плъзна към гроба.

— Ще се обадя на полицейския участък във Финикс да помогнат да разровим могилата. Това означава, че и двамата не бива да сте наблизо. Ще им кажа, че имам сведение за мястото от мой информатор. — Хвърли поглед на Ив. — Ще изпратя човек в къщата с необходимото оборудване да проследи и запише обажданията на Дом. Не храня особени надежди, но е редно да го направим. — Запъти се към колата. — Ще се обадя във Финикс сега. Изчезвайте оттук.

— Кога ще разберем какво си открил? — попита Ив.

— Ще ви звънна довечера с предварителен рапорт. — Усмихна се язвително. — За да бъдете сигурни, че се скъсвам от работа. Устройва ли ви?

— Добре — прие Ив и погледна към Джо. — Да се връщаме в къщата.

— Ще дойда след малко — отвърна той. — Преди това ще отида до участъка, ще прегледам досиетата, ще поговоря с Чарли Катър. Чувствам се напрегнат до крайност. Трябва да правя нещо.

Спиро се обади в осем и четиридесет и пет същата вечер.

— Деби Джордан е.

— Сигурно ли е? — попита Ив.

— Още нямаме пробите от ДНК изследването, но направихме съпоставка по зъбите.

— Не ги ли е извадил?

— И аз се изненадах. Всъщност — не чак толкова. От намереното установихме, че я е насякъл на страшно много парчета. Сигурно е бил в амок.

— Толкова силен, че да забрави нещо толкова важно като зъбите?

— Само съобщавам какво намерихме.

— Нещо друго?

— Да. В дясната й ръка имаше свещ. Бледорозова.

Тя ти показа светлината, а после аз й показах светлината.

— Има ли начин да се проследи откъде е свещта?

— Ще опитаме, само че напоследък свещите са твърде популярни и всички ги произвеждат.

Беше истина. Дори майка й обичаше да пали свещи в банята докато се излежава във ваната.

— Кога ще е готов докладът от аутопсията?

— Най-рано утре.

— Довиждане. Обади ми се, ако научиш нещо ново, Спиро.